От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Vesur
Младши офроудър
Мнения: 19
Регистриран: 06 юли 2012 18:44
ПОЛ: МЪЖ
МПС: SUZIE QUATRO

От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от Vesur » 03 сеп 2015 08:03

Здравейте приятели,
Ще споделя и тук преживяното и видяното от тазгодишното ни приключение, завършило преди месец успешно. Започвам да пиша още преди да са отминали емоциите, преди да избледнеят красотите които видяхме и адреналина не се е разсеял съвсем, повишавайки световната ентропия незначително.

Тази експедиция я мисля от половин година и повече. Идеята ми беше да заведа и покажа на останалите от групата Средна гора, където има не само много за гледане, но и мнооого за каране. Както и самия аз да видя някои точки там, които все са ми убягвали в предишните ми скитания. За да стигнем до там обаче, /а и да продължим след това/ реших да се изправя пред предизвикателството Емине – Ком, но със опашка. Средна гора ми идваше дюшеш за избягване на парк Централен Балкан, а след това, през Манзул, Братия, с. Чавдар и Челопеч, пак на Е-Ком през прохода Кашана към хижа Мургана и нататък. След Ком, бях набелязал западната ни граница със всичките си водопади, манастири и Миджур, после Белоградчик, бегом към Видин и онова северозападно кюше на картата, което от две години ме дразни. Това шетане из Северозапада, бе отколешна цел и на Любчо, така че си чукнахме среща преди Ком, някъде на седмия ден. На връщане предвидих по-дълги преходи по асфалт, Врачански Балкан, пещери, пак манастири и пак водопади. Горе-долу, това бе идеята ми - 13 дневна експедиция. Последваха нощи на взиране в Мапсорс и сравняване с Гугъл Земя, Мапс и други мапс, докато всичко не бе ясно и обмислено, заедно с обиколни маршрути и резервни биваци, дори направих и пищов с разписанието по дни и часове, заедно и стова, колко време да се отделя на забележителностите. Накрая, посъбрах инфо и ОМЦУ от първа ръка, ползвайки опита на Скитника и Оник за Емине Ком и направих още няколко варианта за участъци, в които можеше да се очакват проблеми предимно от хуманоидни същества, които са решили че всичко до което се докопат си е лично тяхно. Марин също ме предупреди за вероятни проблеми около Българка и ветрогенераторите до Бузлуджа. За региона на Ком и Берковица, пак черпих инфо от експерт в областта – Евгени /Едоорс/, който на всичкото отгоре и той черпи, ама с ракия и бира, ама затова – после.

Остана едно колебание – къде от Варна да се умъкнем в трака Е-Ком – не ми се бъхтеше пак до Емине през Иракли, а и излишно гориво е това. Едната опция бе да стигнем до Шумен по магистралата и след това, през Велики Преслав, на юг да се включим. В края на краищата, наложи се варианта да влезем по черно от Горни чифлик, да стигнем рида над Голица и да продължим на юг, като се включим в трака при с. Козичино. Не бях карал досега южно от Голица, а имах агентатурни сведения, че има много за каране там, така че това ми беше мечта от около две-три години.
В групата бяхме предвидени 5 джипа – аз, Жоро с патрула, Георги с витарата, Скитника с паджерото си и Борко от Валимар, който за съжаление не успя да подготви новата си машина на време. После, на Средна гора или малко по-нататък, трябваше да се присъединят и обичайните заподозрени от Берое – Марин и Любашки. На Ком – среща с Едоорс, а някъде по трасето – с Тошко и Вики от Шумен, които тази година правят Комине – пеша /респект, сладури!/. Времето за старта наближаваше, трескаво вървяха последните приготовления, пусто не ми стига времето за всичко, дано няма издънки.
А старта бе заплют още от края на миналата година – Неделя, 5-ти Юли, отпуските уредени, командировъчните – утвърдени. Всичко бе стиковано, уточнено и планирано в детайли. Ноооо, какво са плановете, знаете, нали – два дни преди старта, на Скитника му изскочи неотложен служебен ангажимент, при това – дългосрочен. Светльо, как съжалявам, че не беше с нас брат, в теб ми бе надеждата за опора в навигирането, че винаги съм таял големи резерви към Гармина си /после стана ясно – напълно оправдани/. Но няма как, живеем във време, в което всеки пропуснат шанс е огромна грешка, затова разбирам и подкрепям решението на Светльо да отложи пътуването си. С това, изненадите не свършиха – в събота стана ясно, че Георги се е разболял и няма да дойде на старта. Гемиите ми потънаха – от пет джипа- само аз и Жорето... Не че нещо, но за мен оптималната група е 5-6 джипа, повече е навалица, но два – два джипа са подозрително уединение. Не щеш ли, за огромна моя радост, в последния момент изскочи Живко с фронтерата си. Макар и предварително да се знаеше, че е за ден-два, все пак няма да сме камерен състав – витара и патрул. Всуе, трябва да има живи свидетели, ако се наложи да дърпам патрула от някоя гняс .

Последните дни използвах да модифицирам малко таванния си багажник и да го постегна, като прекроих и краката за масата, така че да е висока колкото другите походни маси, че стърчеше над тях с 20-на санта. Ако някои от вас си спомнят пътеписа ми от предната ни експедиция, скарата на таванния ми багажни е перфектна маса, моя високо технологична разработка. Пооправих я, подобрих и закрепването и към рейките чрез станалите ми любими напоследък крепежи за тръби за парно /отново отварям скоба – с такива съм монтирал предния си номер върху ролките на водача за лебедката – неа мърдане/, взех едно 40 литрово WAECO на газ и тоци от един приятел, заедно с 25 литра чанта от същата марка бях готов поне за една седмица кръгова отбрана. Заредих с гориво, плюс 5 литра наум в туба. Още една туба – вода. Нахвърлях багажа, инструменти, сечива и храните, предвидени за купето и ми остана само снаряжението за тавана и последно да взема някои неща преди тръгване – дрехи и разни дреболии. Грешка – много пропуски в деня на старта... Хъм, пак заваля... дано ни върви по вода.

Vesur
Младши офроудър
Мнения: 19
Регистриран: 06 юли 2012 18:44
ПОЛ: МЪЖ
МПС: SUZIE QUATRO

Re: От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от Vesur » 03 сеп 2015 08:35

Ден Първи.
Старта е за 9:30 пред Пикадили, както обикновено. Вече е десет без двайсе, аз товаря и опаковам таванния – не можеше вътре в двора, поради липса на височина – товаря на улицата. За там са палатката, походните столове, хамака, барбекюто, къмпинг раницата с чинии и прибори и двете платнища.
• С теб днес не може да се говори въобще, казва жена ми, подавайки огромна найлонова торба от Метро на сина ми, пълна с чипсове и разни други, „да си хапва детето, ти и без това не спираш, освен ако не си стигнал...”
Не отговарям, погледа ми и без това свети като сигналната лампа за липса на гориво, по веждите ми се стичат потни ручеи. Да не забравя нещо... Какво ли забравих, ей това е мисления ми лайт мотив. Храната, дрехи, навигация, комуникация, аха, дай две рула тоалетна хартия, документи, пари, фотото, аха, я да взема трипода, всякакви кабели, зарядни, инвертора е тука, емииии, май тва е. А, още една бутилка вода за пиене, сине. Тъй де, тва е. Нещо да съм забравил?
Паля, вече съм на Пикадили, Жоро и Живко ме чакат. Няма запалителна течност в Пикадили – бре, няма. Влизам – излизам с две в ръцете. Айде, път ни чака, бръм. Тръгваме, навигацията чинно ме прекарва през града и бием пътя за Бургас. Отбиваме на Старо оряхово в посока Долни Чифлик. Подминавайки с. Детелина, се обаждам по станцията:
– Жоре, ей от това село на юг има прекрасен трак, ама ще се забалтавим с всичките тия багажерии, дай да си караме по намисленото трасе. Някой път – разходка, дай боже.
Е, Горни чифлик, завой наляво, край на асфалта. Трака ни води покрай река Дебелен, карали сме го преди години, не очаквам изненади. Хм, мазни локви, ама плитки. Валяло е, и в гората е доста влажно, но това е ОК, няма да вдигаме и дишаме излишно прахоляк. Стигаме до първата отбелязана точка - Водопада Орлов камък. С Жоро и Дамян сме били и преди, идеята бе другите да го видят. Ще го снимам все пак, инак защо да спираме?

Изображение


Изображение


Изображение



Мрън – няма вода, а колко по-пълен и красив сме го виждали преди години...


Изображение



Тук е мястото да споделя, че тази година с водопадите нещо не се получи. Все нещо се случваше и гризвах дръвцето, ту отгоре, ту странично... ще разказвам нататък.
През този ден почти не снимах, само няколко снимки чак вечерта на бивака. А, и на първата лебедка, ама просто Жорето ми отмъкна апарата, за това – по-долу. В замяна на това, камерата работеше почти нон стоп. Аз съм скаран с видеото и нямам познания, ни умения, а и ресурси за видеоредактиране, но ще пусна заснетото, за да запълни малкия брой снимки. Ето и първия клип – отсечката до рида на Голица:
.... наличен е на долния линк, но безобразно омазан. Даже и копчето HD съвсем малко променя нещата.

https://www.facebook.com/Vesur/videos/1 ... 6978332850

До Голица всичко бе цветя и ноти, предвкусвах бързо придвижване до Козичино. Но нещо се бях объркал. Някъде 3-4 км след Голица, на един разклон, навигацията изгуби трака. И никак не пожела да го зареди пак. ОКи, знам че следващото село е Козичино – бучвам го като дестинация, Гармина ме рутира през Слънчев бряг. Можеше и по магистрала Тракия, все пак. Не знам какво става, махната е отметката да се избягват черни пътища, всичко е както трябва да е, ама не ще. Ах Светльо, бързо почна да ми липсва помощта ти, брат... но нищо, ще се ориентираме по небесните светила.


Трака е страхотен, макар бордовата камера да не дава реална представа. Пресича многократно реката, има много камъни, стесняващи пътя и затрудняващи преминаването, трябва да си избираш пътя и да внимаваш. По него скоро са минавали само мотоциклети, на тия дето се грижат за пръснатите в гората грубо сковани кочини и техните любопитни обитатели. Някои от нас, няма да споменавам имена, изявиха изключително кръвожадни и нехуманни намерения към жизнерадостно щъкащите прасенца по на 2-3 до 5 кила, никак не е европейско това отношение към животните, срамота. Та, увлекателен и забавен бе този участък от маршурута ни.

Изображение


Изображение


После, взе да става криво. Постоянно изкачване по разкаления път, коловозите взеха да стават все по дълбоки, я... пак заваля. Витарата е лека по принцип, знаете, но сега натоварена и при тоя крив и кален път на баир – омазах грайферите и почна да ме сваля в коловозите. А по тях са текли реки и добре са ги удълбочили.

Изображение

Тази снимка я прави Жоро, от него си набавям аватарите.

Изображение

Даже и патрола въртеше гуми, та пушек се вдига:

Изображение




Време за първа лебедка.


Изображение


Видео:




От там нататък - още много бой и тук таме лебедки. Лебедката на Живко се оказа с производствен недостатък на ролковия водач - долната ролка бе с около 6 мм по къса. Точно толкова, че да прехапе въжето и да блокира лебеда. Китайския инжинер, вероятно предната вечер нещо не му е стигнало, знам ли. Та, след драпане, и пот, и дъжд най-сетне додрапахме до заветното Козичино, от което трябваше да се влеем в Е-Ком. Изгря и слънце, какъв разкош.

Изображение


Там, по изрично настояване на водача на патрола, затърсихме асфалт. Времето бе напреднало, пред нас - неизвестно трасе, а трябваше да търсим бивак. Забих Люляково като дестинация и хукнахме. Там заредих гориво, че бях под средата вече, но на бензиностанцията ми замириса на нещо напечено, на което не обърнах внимание. След това отново поехме по прашния път. При едно изкачване Живко се обади че нещо пуша, а и мен ми миришеше на пушек, когато спра. Е, спрях в средата на обширна локва, колкото да видя, че тека от към масло. При тия геройски разкрачи, явно съм скъсал семеринга на раздатката, а кардана хвърля маслото директно на ауспуха, разкош. Как да е, намерихме си място за бивак около язовир Камчия в 5:45. В 5:50, дъжда спря внезапно, което много ни зарадва. Разпънахме бивака.


Изображение


Изображение

Зачаках залеза.

Изображение


Нищо особено, обаче.

Изображение


И след залез.

Изображение

Vesur
Младши офроудър
Мнения: 19
Регистриран: 06 юли 2012 18:44
ПОЛ: МЪЖ
МПС: SUZIE QUATRO

Re: От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от Vesur » 03 сеп 2015 08:35

Ден втори.
Будим се, кафе, събираме бивака. Чака ни много път. Потегляме. По време на изкачването от бивака, до трака Е-Ком, разбирам, че тая работа със семерингата няма да я бъде. Пуша като дизелак и мириша на изгоряло. Опасенията ми са две - да остана без масло в раздатката /не е чак толкова голям риск, не всичкото ще изтече/ или да се запаля геройски. Мне, не става да продължа така, ползвам жокер "обади се на приятел". Даже няколко. Е те тука на сцената се появява Джимито:
- Слез до Карнобат, сервиза те чака, всичко е уредено, само семерингата трябва да дойде. Имам и цяла скоростна кутия с раздатка, ако искаш...
Аз имам две скоростни кутии на двора, ама семеринга под ръка нямам. Мии, айде към Карнобат. Беше ми адски притеснено по пътя, през цялото врем гушках пожарогасителя и за малко да направя сакатлък по шосето. Когато пътя позволяваше, изключвах от скоростта, за да не оливам ауспуха с масло от кардана. Джимито ни посрещна на входа на града и ни закара до магазина, за да взема семерингата. Греда, време за доставка. Три лева и ще дойде до 13 часа. Какво са три лева, пред девет дни напред - нищо. Чакаме на бензиностанцията на Лук. В това време, Георги МВ, който пропусна първия ден, влезе в обхват и около обед вече се присъедини към компанията. 13 часа, аз съм в магазина.
- Има забавяне, елате в два.
Гемиите, баси, а в два какво ще кажат? Междувременно, в сервиза вече са разхвърляли кардана и аз нямам дори и скъсана семеринга. За радост, в два семеринга е в ръцете ми, половин час да я съберат и налеят масло, РЕДИ ФОР БАТЪЛ ЪГЕЙН!
Няма време да се връщаме на трака, ще наваксаме по асфалт - през петолъчката, Мокрен, Котел... и пак на трака.
Тук трябва да отбележа, че имах заложени няколко точки за гледане, затова се изсипахме до Котел. Двете бяха в непосредствена близост до Котел - Чобрата и Талим Таш. Пак греда - на указаните координати имаше само чешма, обикалях, обикалях - нищо не намерих. Сега като си гледам трака, въобще не сме били там, където трябва са били светилищата. Така или инак, няма време за експерименти, затова се връщаме до Котел и поемаме по трака. Защото имам една задължителна точка и това е Кипиловското кале. Колкото и да е късно, каквото и да стане, трябва да го видим. Отбиваме от Котел по Е-Ком, пътя е ОК, мазен и на места доста тесен. На едно такова тясно завойче, един дървовоз с ремарке щеше да ме отнесе, като тава баклава от Мехата щеше да ме отнесе. /видеото утре/.
Без нещо друго особено за споделяне, стигнахме до отбивката за Кипиловското кале, продължихме уверено - 700м до целта, докато Гармина не посочи отбивка, която я нямаше. Разцъках екрана - права линия, ясно, ще се драпа пеша. Ама все пак гледам - навигацията посочва пътека. Слизам от джипа, разгръщам листата, разпервам ръцете като Киро от Шумен и пак като него казвам - "Ще минат..." За какво сме с джипове? Давай нагоре!
А в тъмната и усойна гора - мазна, хубава кал, постоянхо изкачване по тясно трасе. Не се предвиждат грешки, макар и да има много дърво за лебедки, просто няма време. Бой нагоре. Тук става ясно, че хъбовете на витарата на Георги МВ са нещо назад в историята - прещракват и зацепват когато си искат. Както и да е, изкачваме се, докато широкото свършва, от тук - пеша. 500 метра по права линия. Взимаме апаратите и тръгваме.

И не съжаляваме. Гората трудно разкрива величествените останки от древността. Първо зърваме това, все още по баира нагоре:

Изображение


Аха, наистина ще е голямо, мисля си. Продължаваме напред и нагоре и влизаме в крепостта. Нищо, нищо особено. Докато, виждайки това, си давам сметка че вековете са затрупали стените и вътрешния периметър така, че гората е завзела и запълнила крепостта.


Изображение


Аха, мисля си - ще трябва да намерим път извън стените, за да усетим величието им. В търсене на този път, в далечината се вижда това:

Изображение


Уха, изглежда грандиозно, забравям да дишам, а това пречи ако се опитваш да бързаш. Портата наистина е грандиозна:


Изображение


Не се заблуждавайте, сина ми, Живко, Георги и Кара са все още вътре в крепостта, където е високо, свода на самата порта е поне 6-7 меттра. Поне.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Отдъхвам си. Целта за деня е постигната. Време е за връщане и търсене на бивак. Нарочени са Заслон Дончев и близките до него места за бивакуване - няма шанс, много е далеч, Агликина поляна или още по-близо - около изворите на река Камчия. Избираме най-близкото.
Последна промяна от Vesur на 03 сеп 2015 20:07, променено общо 1 път.

axinia59
Мнения: 3
Регистриран: 18 авг 2015 07:50
ime: axinia
ПОЛ: жена
МПС: opel,vw
Местоположение: софия

Re: От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от axinia59 » 03 сеп 2015 20:04

мисля,че тези преживявания са незабравими в живота на човека ... аз лично направих едно катерене на Пирин и се чувствам перфектно. :bgflag:

Vesur
Младши офроудър
Мнения: 19
Регистриран: 06 юли 2012 18:44
ПОЛ: МЪЖ
МПС: SUZIE QUATRO

Re: От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от Vesur » 07 сеп 2015 14:27

Kлипове от него ден:

Качването, до където може - по-нататък е пътека - до Хърсовград /Кипиловско кале/:



Накрая на клипа става ясно, че витарата на Георги е за смяна на хъбове.



...и целия път от Котел до Кипилово /почти/. Понеже няма екстремизми, освен срещата с дървовоза нейде около 9-та минута, малко съм забързал каданса, да не губим екранно време.




Както казах по-горе, насочихме се към най-близката точка за бивакуване, в случая - извора на Камчия. Гората бе висока и гъста, много усойна - до такава степен, че не разбираш есен ли е, зима ли. Земята обсипана със шума, никакъв намек за ясното и топло време "навън".

Изображение


Снимката, сещате се е от сутринта, вечерта нямаше време - разпъване на бивак, салати, разпалване на барбекюто, ядене... после нямаш сили да се противопоставиш на приближаващата "малка смърт", както наричат съня нашите червенокожи братя Сиу-Оглала. Две частични снимки на бивака:


Изображение


Изображение

Vesur
Младши офроудър
Мнения: 19
Регистриран: 06 юли 2012 18:44
ПОЛ: МЪЖ
МПС: SUZIE QUATRO

Re: От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от Vesur » 07 сеп 2015 23:31

Ден трети, разшетваме се. Това е табелката, указваща посоката към извора на Камчия, на около 100м.

Изображение


Е, те тва е Извора:

Изображение

А така тръгва Камчия, как пълни онова голямото язовир, дето бяхме вчера...

Изображение

Сина ми пълни тубата с вода. /Ще се окаже, че ще си я носим Камчийската вода цялата експедиция, чак 10 км преди Варна я излях на един клоун.../

Изображение


Малко встрани, поляна, трева до кръста. Стърчи някакъв камък.


Изображение


Оказва се интересен:

Изображение


А на 20 метра се вижда римски път, но не мога да преценя, дали не е възстановка. Има и интересна изоставена къщичка:

Изображение

Изображение

Е, отчетохме се, време е за преход. За съжаление, трябва да се разделим - Георги ще води витарата на Данчо от Ст. Загора за хъбове. Останалите, отпрашваме към Бузлуджа. Ей, много дървар из гората...
Разделяме се с Гошо и Кара,трябва да убием време, за да се срещнем на комплекса тракийските гробници, най-известната от които е Косматката. Затова, решаваме да си направим фотосесия на Бузлуджа.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Усещате, нали - забавлявам се с фишката. Страхотно криви.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Правим консултация с проверени другари - черен път от Бузлуджа до Шипка няма. А има още време за убиване.


Изображение


Изображение


Шипка. Много стъпала и много хора. Последното изключва възможността да се качим до горе на колела.


Изображение


Връчвам апарата на сина и му соча върха:
- Търчете, там са снимките.
Дребния кима сериозно с глава и опушва сандалите нагоре.

Изображение


Изображение

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Хм, добре се справя детето, даже и Бузлуджа се вижда. През това време, ние с Жорето и Живко, опитваме плодовете на Бреслау тенджерата, приютила част от вчерашните мръвки. Бирата е само за допълване на композицията на натюрморта, не за друго.


Изображение


Пак се забавлявам с фишка токинка:

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Чуваме се с Гошо, който има чисто нови хъбове и вече пердаши към златната църква на Шипка. Веднага тръгваме нататък.

Изображение


Новите лъскави хъбове, монтирал лично Данчо. Честно казано, мога да си представя Данчо с тога, мога и с бяла престилка и стетоскоп на врата, с гащиризон обаче - много трудно. Явно, това се прави само за отбрани клиенти :Р


Светлината е силна, което не ми е съвсем по вкуса, слънцето високо, бе ще ощракаме, па да видим какво се е получило.

Изображение


Между другото, Токините се държат изключително прилично при контражур. Дори и бликовете, които се получават, са много приятни за окото. Поне за мен, де.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Очакват ни 6 тракийски гробници, Калоферския манастир и разпъване на бивак по Бяла река над Калофер. Затова, предвидливо водя сина на човешка тоалетна в Шипченския манастир. Чакайки го отвън, водя разговор с лелката, събираща вход за услугата, която упорито напредва в задачата си да намери общи познати от Варна, когато чувам сина си от вътре:
- Тате, я ела да ти покажа нещо... и да те питам какво е?
Сина ми е готино хлапе, сериозен, надежден и в никакъв случай паникьор. Затова думите му карат опашката ми да се изправи като на японско бойно петле преди атака, усещайки неприятности. Дам, така си и мислех, кърлеж в свивката на крака, пресен още, съвсем като малка люспа. Изпросвам едни пинсети от самоотвержената лелка и развивам. За мен - излезе чисто, вадил съм от себе си поне 5-6 през годините, но сега е друго. Първо не усещам опъна на пинсетите по кожата си, за да преценя дали не го късам, второ - нещо не фокусирам добре на тази дистанция вече. Затова, когато детето каза "остана нещо черно вътре", направо ми се зави свят, още повече че знаех как Тошко от Шумен прекара десетина дни в болница и на системи заради тия гадове. Ще се ходи на лекар, само да овършеем попътните гробници.
Първата гробница естествено е Голямата Косматка, знаете, бронзовата глава на тракийски владетел открита там, краси сега Лувъра. Голямата Греда е това, мисля си след като виждам безлюдния вход и закачената бележка...


Изображение


Честито на парижани, ако искате да видите наследството на древните траки, не планирайте експедиции из България, просто хванете самолета за Париж. Щракам през стъклото, какво повече да направя?

Изображение

Все пак, остават още гробници - Грифоните, Оструша, Шушманец, Хелвеция, Светицата. Поемаме напряко към Грифоните. Пак греда - гробницата се вижда зад ограда на някакъв стопански двор или сервиз, не помня. Портиера обяснява, че човека, грижещ се за посетителите, вероятно се намира на Шушманец, трябва да го вземем, за да ни отвори. ОК, продължаваме към Шушманец. Бариера. Жега. Оставяме джиповете и продължаваме пеша по поляната нагоре, към могилата. Вляво мяркам консервационен навес с надпис "Хелвеция", Грифоните се виждат малко по-нататък, "супер, на 100 метра са една от друга", ще ошетаме три на един дъх. Шушманец е пред нас, чукаме по климатизирания еврофургон на Пазителя. Излиза сърдит чичко, който започва да ни обяснява как няма да ни се получи. Жега е, той има високо кръвно, какво да се прави. Все пак, от него да мине, пуска ни в гробницата, прибирайки паричките.

Изображение

Изображение


Много добре са запазени каменните двери на храма:

Изображение

Въпреки че бях раздразнен от приказките на чичкото, беседата му беше добра, разказваща за уникалността на гробницата и характерните и различия от останалите, изпреварващи познатото световно цивилизационно ниво с векове. Е, пропуснах покрай ушите си критиките към археолозите и някои недооценени негови лични теории, както и да е.
ОК, сега да видим Хелвеция. Ама как, обяснява чичкото - аз съм сам... ако дойде група, какво правим?
Оглеждам се наоколо съсредоточено, освен нас и други няколко говеда, пасящи безгрижно в периметъра, няма никой в жегата. Вторник следобед.
А чакате ли групи, питам. Сумтене. Човека иска да бъде молен. Склонява с уговорката, че ще дойде с колата си, ние през къра. Няма проблем, нали е там, дето пише Хелвеция? "Нищо не пише" е троснатия отговор, вървете по оная пътека дето е кучето там. Вървим в указаната посока, колата му ни задминава, свива от посоката и стига точно до надписа Хелвеция, на 20 метра от алеята, по която инак дойдохме. Мхм.
Хелвеция не е благоустроена като Шушманец, няма осветление, усещането е че влизаш в обор. Затова няма и снимки, вградената ми светкавица отдавна не бачка. Инак, гробницата не трябва да се пропуска да се види, само нещо пак не е таман, средствата отделени от фонд Хелвеция /Швейцарски/ очевидно не са стигнали, но със сигурност са добре усвоени. Излизаме на светло. Ах, изненада - таксуваме на гробница. Ами Грифоните? Там няма нищо интересно е отговора. Вече ми е омръзнало да се моля и уговарям, а и трябва да търся болница в Калофер за детето. Обръщам гръб на долината на тракийските владетели с чувство на неудовлетвореност и малко нагарча в устата.
Бием към Калофер. Спираме в центъра за провизии, аз търся болнично заведение.
-Ммм, поликлиника? Май няма... За какво?
-Кърлеж, словоохотливо обяснявам.
-Ааа, ей там, втората пряка в дясно.
Паля, втората пряка, няма нищо. На ъгъла - аптека, там ще ми укажат.
-Болница, спешен център да ми кажете къде да намеря?
-Няма, момчето. В града има два лични лекаря, едната почина, другата я няма.
-В целия град? Е, къде да отида?
-В Карлово. 16 километра е, нищо работа.
Баа, неа такава държава, върти ми се из главата модния рефрен, връщам се при тайфата и съобщавам новината. Ще се разделяме, вие бийте към Калоферския манастир, бивака е покрай реката,, 2-3 пъти съм бивакувал там през годините.
Болницата в Карлово, никакво размотаване, приятен лекар - я да видим, /аз като видях, че нито възпаление, има, нито нищо по което да личи за ухапването се успокоих че добре съм свършил работата/ чисто. Доктора пита - да бием един тетанус за зор заман? Ми ОК, още девет дни ни чакат напред, знам ли какво ни чака, пък и да оправдая средства, че не съм бил пътя до Карлово напразно. Вече сме с тетанус, но все пак недей да пишкаш във високите треви, сине.
Пердашим към бивака, групата е опнала вече такъмите, не разбрах дали са ходили до самия манастир, забравих да питам. Затова, снимките са от 2009-та.

Изображение


Изображение

Vesur
Младши офроудър
Мнения: 19
Регистриран: 06 юли 2012 18:44
ПОЛ: МЪЖ
МПС: SUZIE QUATRO

Re: От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от Vesur » 08 сеп 2015 20:18

Ден четвърти – 08.07.2015
Не ни се тръгва от бивака над Калофер, мястото е разкошно, на брега на Бяла Река, хващам Живко да краде като го набива в навигацията за бъдещи пътувания. Снимки от бивака очаквам от Гошо, когото пристигайки вечерта в бивака заварих с разпънат трипод да снима реката при прага, точно под носа ни. За съжаление, неотложни служебни ангажименти карат Живко да бие пътя обратно към Варна, оставаме 3 джипа. А програмата днес е натоварена, предвидил съм няколко точки в Хисаря, светилището над Мътеница, гробниците на Старосел и резиденцията Кози грамади, както и хижа/връх Фенера. Няма да разпъваме бивак, ангажирал съм къща в Бяло Камене, което е прекрасен опорен пункт за следващите ни попълзновения. А и хубаво е на всеки четири дни да си теглим по един качествен душ и да си спестим хамалогията и времето за търсене, събиране и разпъване на бивак.

Първа точка – римската гробница на Хисаря. Римска, римска, колко да е римска, мисля си, докато откривам очевидните прилики с тракийското мемориално строителство от вчера, а и преди. Сигурно са се нанесли на готово римските велможи, продължавам да градя мислено хипотези.



Изображение


Изображение



Тва вече си е римско, не споря.


Изображение



Изображение



Имаме половин час да ощракаме руините на крепостните стени на Хисар, втурваме се самоотвержено.


Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение


Зареждаме бензин, газ в туристическата бутилка, малко зеленчуци и бегом към следващата дестинация - КАЛЕТО Мътеница. Точката бе „задължителна”, защото очевидно имаше руини там, но в нета така и не намерих достоверно звучаща информация, още по-малко – кадри от там. Бях планирал да бием напряко от Хисаря по черно до там, информацията за стар, черен път до Мътеница бе от първа ръка, но остаряла. На мястото от което трябваше да поемем се мъдреха чисто нови огради. Поехме по неволя по традиционния път, който макар и асфалт, бе с 15 километра по-дълъг.


Калето всъщност е типично тракийско светилище, с укрепление в близост. Самото укрепление представлява непристъпен склон на юг, югозапад и остатък от градеж на защитни стени на север. В центъра – познатите мегалити, огромните обли камъни, сякаш нахвърлени от могъща ръка така, че да образуват причудливи баланси и цепнатини. Разбрах защо няма снимки в нета от самото кале – гората го криеше в пазвите си, няма и удобна позиция за снимки. Няма и пътека – само плетеница от животински пътеки и следи от иманярски набези. Ето подхода към калето, още в ниското.

Изображение


Внушителен е, нали? От там, с Гармина в ръка, търсим път нагоре, където трябва да е калето. В лутането си по стръмното, се натъкваме на достоверен знак, че сме по пътя на иманярите:


Изображение


Изкачваме нагоре и нагоре, сред храсти, шума и си търсим места за минаване. Виждам, че сме близо до целта.



Изображение


Това са пръснати камъни от стените, градежа е бил без спойка. На 20 метра по нататък вече сме „вътре”.


Следи от иманярски набези.


Изображение



Изображение



Изображение


Остаък от керамика, прилича на водопровод, ама тук на високото??? Реката е поне на 50-60 метра по-надолу, 50-60 метра разлика надморска височина, не разстояние.



Изображение


Най-широкото място, което намираме и всъщност сме в него, е кратер на дупка с диаметър около 5-6 метра, дупка – сещате се с какъв произход. В далечния и край почти не се виждат основите на градежа защитни стени, останалите камъни се търкалят по склона на долу.



Изображение



Изображение


Откривам мистични знаци в мъха на един камък


Изображение


Типично тракийско:


Изображение


А ето и светилището, намира се в подножието, точно до входа, който показах в началото на описанието.


Изображение


Представлява скална плоча с жертвеници, огъната от мощта на широкоъгълния ми обектив



Изображение


Надолу е отвесно дере, където минава реката, вижда се и водопад. Ето Входа, вляво се намира светилището.


Изображение


Тук е време да отворя скоба. Цялата местност е обсипана с ритуални древни места, видяхме по пътя си няколко такива, а знам, че има и още. Един ден в никакъв случай няма да стигне за да се намерят и опишат, а ние напредваме с времето.


Изображение


Вече е ранен следобед, трябва да бягаме към Старосел, ако искаме да хванем гробниците отворени. Ошетал съм ги на два пъти преди години, първия път, още Боко не беше сътворил път. Затова давам апарата на сина и го изпращам да опреснява картинната информация.


Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Изображение



Обаждам се до Бяло Камене, препотвърждавам резервацията за пореден път, съобщавам, че тепърва тръгваме за Кози Грамади и да ни чакат късно вечерта. Поемаме към връх Фенера, едноименната хижа и тракийската резиденция в близост.

Vesur
Младши офроудър
Мнения: 19
Регистриран: 06 юли 2012 18:44
ПОЛ: МЪЖ
МПС: SUZIE QUATRO

Re: От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от Vesur » 16 сеп 2015 12:05

Продължавам ден четвърти с пътуването ни до Кози Грамади. Снимки по пътя няма /почти/ щото беше хубаво каране. Снимки от самите Кози Грамади се намират.

Беше ми казано, че дотам се стига само с джип. Първата третина от трасето не показваше основания в подкрепа на тази теза, почти. Приятен, землен път, вярно – тук-таме с коловози, ама една жигулка щеше да мине и прах да вдига. Това, което ми направи впечатление, бяха локвите, които на тоя открит път и тая жега, нещо не си ги обяснявах. Всичко бе сухо, та се пука.
Така или иначе, пътя си беше изкачване, влизайки в гората, стана по-приятно. Първата третина, макар и да не е особено интересна.





Интересно стана, когато на един разклон, поех след табелата, а не по трака си, както се вижда/чува към края на клипа. По новия си трак виждах че пътя преминава в пътека, но аз така или иначе имам определени резерви към означените като черните пътища, АТВ, ендуро и пътеки в последните версии на ОФРМ, че реших, че пътеката си е горска магистрала. Е, този път грешах. И понеже трака маскира пътя и не виждам кое е път и кое не е, така здраво се нашмулих със скок в козята пътека, че се чудих как да слизам обратно. Стръмно изкачване, тясно, криво, дървета подпират от страни. Никакъв шанс да маневрирам, спускане на заден, а аз изгубих нейде част от спирачките преди дни. Спускане на лебедка.




Ще ви направи впечатление, но аз да си кажа – не съм аз крив, че клоня надясно в кадрото, нито камерата се е откачила. Просто си е криво мястото в което влетях, а от ляво се бях подпрял лекинко в дръвце за баланс.

Тъй де, наложи се да се връщаме, за да стигнем.





Стигаме до хижа Фенера, където ни налазва сладка глутница хижарски млади песове, които в началото се правят на пазачи, после не те оставят, докато не ги почешеш точно там, където те искат. Налазиха ме като термити чамова талпа. Все ми се искаше да метна в джипката едно от всички рунтави любимци, които срещнахме по пътя си тази експедиция, пусто, единствените вакантни места бяха на горния етаж. И не бяха особено вакантни, де.

Връх Фенера, хижата е вдясно, закътана в гората.

Изображение


Да се върна на траките и техния град. Тва нещо е грандиозно, но трябва яко копане, повече дори и отколкото на Перперикон, гората е завзела всичко. От пръв поглед, археологията е стигнала доникъде, вероятно и до никъде няма да я откара скоро.

Наближаваме /пеша/.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Почвам да се чудя, археолози ли са копали или иманяри.


Изображение


Изображение


Изображение


Първи признаци, че са били археолози:


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Хм, това е интересно. Но не вдигаме завесата.

Изображение



И най-високото място...


Изображение


Изображение


Определено тук е била наблюдателницата.

Изображение


Оказва се, че останките, покрай които сме минали преди малко са основите на църква. Което значи, че града е обитаван до средновековието. Освен ако траките не са приели православието далеч преди нашите прадеди, кой знае.


Изображение


Времето напредва, почти 6 е, чака ни дълъг път назад, а после и към Бело Камене. Сега като гледам трака, трябваше да се опитаме да продължим и стигнем до там по черно, въпреки липсата на пътища според ОФРМ. Мноого по-кратко разстояние, а и знам че поне част от пътя, отбелязан като за ендуро, е годен за джипове. Ще проверя някой друг път, за жалост. А в Бяло Камене, въпреки резервацията и двукратното потвърждение, не ни чака топла вода...

Vesur
Младши офроудър
Мнения: 19
Регистриран: 06 юли 2012 18:44
ПОЛ: МЪЖ
МПС: SUZIE QUATRO

Re: От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от Vesur » 17 сеп 2015 20:57

Бело Камъне. Мястото е разкош, местоположението - стратегическо, в сърцето на същинска Средна гора.
Пристигаме по мръкване, вземам ключовете от къщата, тоца се включва от карта. Много модерно, още повече - непрактично. Неа топла вода, хич. Докато чакаме благината на цивилизацията, разтоварваме от джиповете нещата, които ще са ни необходими, свалям барбекюто, приборите, раниците с чисти дрехи. После свалям и хладилника - монтирания в къщата явно е по-малък, с елемент на Пелтие и единствения живот, който виждам в него е вентилатора. Бръмчи, но нищо не се случва... включвам моя. Разпалвам барбекюто главно да претопля останалите от вчера мръвки, плюс 6 чатала наденици наум /всуе, пак почти всичко остана за нататък/. Продължава да няма топла вода. Техника щял да дойде след половин час. Докато го няма, уплътнявам времето със смяна на изгоряла крушка в банята. То че няма топла вода, поне да е светло. След час става ясно, че топлата вода няма да я бъде, сменяме къщата. Отново карта за ток, чекай още малко. Опукваме салатата, мръвката остава почти не пипната. Почти полунощ е, опашки пред баните - 2 бр. Къпя се към един, изпирам си прашните и потни дрехи, лягам последен, завесата пада одма.

Сутрин, изгрев, нов ден, всичко е прекрасно.

Изображение

Кафе. Свиквам общо събрание.
- Нещата са такива - за днес има много за каране. Предварителния план бе за бивакуване около Братия. Ако го следваме, сега требе се натоварим, казваме чао и ако нещо по трасето ни спече, жертваме точките за гледане и хукваме да търсим бивак. А има и доста за гледане в близост, което можем да оставим за утре, при положение че нощуваме пак тук. Предлагам да останем още една вечер в Бело Камене.

Ми, прие се, аз самия бях убеден в доводите. Единствения недостатък бе, че на следващия ден ще караме по асфалт до Пирдоп за да наваксаме, после пак на трака към Е-Ком. А и избягвах предполагаемите неприятности с пазачите на Асарел Медет, пътя за хижа Братия минаваше през оградите им. Жално ми бе и за Манзул и Хайдушкото кладенче, ама аз самия, бях минавал от там и спокойно можех да пропусна /няма и много за гледане/.

Днешния ден бе предвиден за хижи и придвижването между тях. Първата част от трака даже я бях планирал за предния ден, но голямото забавяне около калето Мътеница и Кози грамади го остави за днес. Първа е хижа Чивира - голяма, спретната, изоставена и в момента - разграбвана.

Изображение

Виждате дъските дето се подават от приземния етаж - прясна работа. Това са легла.

Нека ви кажа нещо за хижите по Средна Гора. Почти всички са строени, облагородявани и поддържани от големите соц. предприятия наблизо - ВМЗ Сопот и Асарел Медет Панагюрище. Огромни хижи, ползвани за ведомствени цели. Не сме държава, знаете, нали... Това богатство, този труд, спомени и ОБЩЕСТВЕН КАПИТАЛ е оставен на разрухата на времето и набезите на кумано-печенежките орди. Не е само Чивира, днес ще видим още две такива, а от предните ни експедиции си спомням същата тъжна участ на Устра и Огражден. Мамка му.

Пътя нагоре до хижа Чивира - лек и сенчест. Нищо интересно.




Фотосесия около самолета, естествено.


Изображение


Изображение


Изображение





Не снимах оглозганите бунгала, някога пионерски лагер, днес биха били летен... Миналата година обаче все още имаха покриви.


Поемаме към хижа Средногорец.






Хижаря го няма, няма да пием чай. Продължаваме към връх Богдан.




Изображение

На връх Богдан, след стръмното изкачване, по придобит навик се натрисам на пътека. Просто в един момент, трасето изведнъж се свива до около 25 сантиметра, а за разкош, в тревата отстрани кротко спят скални късове, абе камъни.

Изображение


Изображение


Ще трябва да намеря път до трака. Жоро ме навигира между камъни и дупки:





По-нататък следват изоставената и опожарена хижа Богдан, екшън с коловози и камъни, светилището на траките Пересатица, изоставената хижа Барикадите...

Спускането от Богдан продължава по показаната вече пътека, после през гората, където избираме от къде да минем, така до хижа Богдан, където мерваме разрушеното и продължаваме по вече видими следи.




Тъй като трасето, което съм предвидил за отпадналата Братия, включвам в днешния ден две точки, инак предвидени за него - светилището Пересатица и хижа Бунтовна. Това хубаво, но след хижа Богдан, при стръмното спускане, по пътя ни посрещат враждебно настроени коловози. Ще трябва да си навигираме.




Дам, накрая се окантарих и се наложи Жоро да ме дръпне назад с лебедката на патрола. Бием вдясно през папратта За жалост, не бях достатъчно предпазлив. Папратите, охолно живеещи на слънце и бяха се извисили на метър и двайсе - трийсе и стърчаха с повече от педя над предния капак. Внимателно взех да ги поря като параход Саргасово море, докато не се натресох. После ги видях - чудесни камъни, радост за всеки геолог, стърчащи на 50-60 сантиметра. е тука се изходих на ювелирната работа на Бакалов, който преди няколко месеца ми подмени праговете с усилени профили... Скъсах левия и го поповдигнах леко с 2-3 санта до оптималната височина 45 санта. Ако го нямаше профила от Живко, сигурно щях да събера вратата поне с една трета. А, щях да забравя - звука на мотора стана като на пистова бегачка, за този на Ф1 ми трябваха още няколко коня, няколко стотин.



Сигурно забелязвате в края на клипа - пак гризнах дръвчето. За да никнат така жизнерадостно папрати, какво им трябва?
Да, там се оказа блатце. Хем спрях като го нагазих, реших да заобиколя по-отгоре, но очевидно не се изтеглих достатъчно назад /а можех/ и погрешно реших да маневрирам. Грешка - леко на кантар, после светкавично се окопах. Пак лебедка и пак назад.

Как да е, слизаме в ниското, където трасето се пооправи. Гармина пак изтърва трака. Забивам като цел хижа Бунтовна - тя е действаща и доста приятна, разстояние 12 км по права, рутиране - 85 км. Мхм, няма да стане, айде на Пересатица, там ще сдъвчем нещо от тенджерата.

Изображение

Тук с моравото е планирания трак от Мапсорса. Жълтото е GPS трака от камерата /затова е правата отсечка, не е снимала там/. Видимо, до връх Богдан и след него сме минали през нищото, според офроуд картата на гармина, 2015/2. Другата разлика - на юг - влиза в плана за трасето към Братия, само Бунтовна артиса.

Пересатица.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Тия древни траки, очевидно са знаели как да дресират големите камъни, не като мен, да ги боря с прагове.

Потребителски аватар
marinhaker
АДМИНИСТРАТОР
Мнения: 4355
Регистриран: 04 фев 2008 22:15
ime: Марин Стоянов
Skype: MARINHAKER
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota 3000td 1KZT
Местоположение: Стара Загора
Контакти:

Re: От брега на морето, до устието на Тимок и обратно

Непрочетено мнение от marinhaker » 19 сеп 2015 14:00

Очакваме продължението :)
ГОСПОД, СЪЗДАДЕ СВЕТА - "КОЛТ", ГО ПОДРЕДИ!
"В този мошенически и кървав век/ сред този народ от света и от Бога отлъчен/ ако срещнеш честен човек - убий го да не се мъчи!" - Стефан Цанев.
"Демокрацията и плурализмът дават на всички граждани правото да говорят каквото им падне и да оспорват всичко. Стига да не е мнението на някой дебел господин, излизащ от черен мерцедес, с черни очила и обграден от сонм от ангели с вратове като стволовете на шейсетгодишни букове в основата. Българите не обичат да противоречат на такива хора, по-скоро се съгласяват за всичко с тях." - Калин Терзийски

Отговори

Върни се в “EКСПЕДИЦИИ В БЪЛГАРИЯ”