Дата и час: 24 Сеп 2018 19:12




 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Експедиция 2013г....паралелни светове...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 21 Сеп 2013 13:22 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7457
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте приятели.Много мисли се блъскат из главата ми и не знам от къде да започна.При своите пътувания дори и да има десетки разкази и снимки от дадена дестинация,аз не се възпирам и се опитвам да предам моите лични изживявания,моите мисли и впечатления от същата вече описана и снимана дестинация.Понякога обаче е доста трудно да предам това което съм почувствал,защото...чувството това велико нещо, когато е много силно и вълнуващо е почти невъзможно да се опише и с най-красивите и точни думи.Ще се опитам все пак поне донякъде да ви предам атмосферата и да ви заведа до финала на моята...Експедиция 2013г.....
И така...след Родопите и Пирин и след това Източните Родопи,моя непокорен дух отново ме дърпаше на някъде и не ми даваше мира.Дали нуждата от уединение,от доближаване към изначалния прост и елементарен живот носещ спокойствие,хармония и пречистване, ме тласкаше постоянно да търся все нови и нови дестинации ...не знам.Тепърва обаче предстоеше да разбера,защото още съпругата ми щом спомена,че за началото на септември е купила ваучери за хотел в Банско,някак...веднага ми дойдоха едни мисли за...Рила.
В Рила съм ходил прекалено малко спрямо останалите ни планини, и сега...още повече,че бяхме в посоката и не се налагаше специално минаване на 300км. за достигане на тази дестинация, съзрях един добър шанс да се съвместят две мероприятия в едно.
Плахо поставих въпроса и изложих плана си към семейството,защото след летните почивки по палатки и биваци,май на повечето от моите хора им се ходеше единствено и само на хотел с всички удобства.Не знам как...ама съпругата ми не ме отряза/за което съм и истински благодарен/.Може би,защото видя на снимки Седемте Рилски езера погледнати от високо и това беше решаващата стъпка в полза на моето предложение... :hmm:
В крайна сметка в началото на септември излязохме по някой ден в отпуска ,събрахме багажа и тръгнахме един ден по-рано от предвиденото за хотела към Рила!
Първата снимка от старта за пореден път е....еднаква с предходните 2 пъти.

Изображение

Изображение

Човекът е стадно животно и обикновено се чувства най-добре когато е на група.Този път обаче бяхме съвсем сами.Това донякъде носеше определен дискомфорт,защото знаехме,че с всеки един проблем или препятствие трябваше да се справяме сами без помощ от никъде.На всичкото отгоре и маршрута ни из Рила беше пешеходен,а джипа нямаше да е наблизо,та трябваше да се сепарира багаж за подобни условия отделно.За съжаление обаче...хич и нямахме много опит в тази насока.Това чувство обаче се притъпяваше до известна степен от вълнението ни с предстоящия досег с Рила планина и неизвестното...
Тръгнахме...,а пътя ни дори и по магистралата беше на моменти много красив...особено с облаците над главите ни.

Изображение

Няма да описвам пътя ни до Рила,тъй като нямаше нищо интересно...просто пътуване.Плана ни беше да се качим на яз. Калин,а от там надолу до Карагьол и да слезем максимално докъдето може с джипа.След това вече раниците на ремък и към х. Ив. Вазов.

Достигнахме разклона преди Рилски манастир ,отбихме се и...потеглихме по серпентините нагоре.Четох много пътеписи и мнения относно "опасния" път нагоре,а и разбира се пътя на слизане от северна страна след яз. Калин и Винчето.От практиката обаче съм се научил,че преценката е доста субективна и зависи много освен от превозното средство с което се минава даден маршрут,така и от опита и практиката на водача.Съпругата ми/има голям страх от високото и от отвесните пътища широки колкото една джипка/,беше доста притеснена от предварителното инфо,а и от снимките из темите за това място.Опитах се да я успокоя,но...това не беше толкова лесна работа.
Тръгнахме нагоре...тя със свито сърце заради отвесните пропасти близо до колелата на джипа,а аз...притеснен заради нейните страхове :(
Както и бях обаче преценил предварително...пътя не беше нито за момент проблем.Единственото което беше притеснително е, да не срещнем автомобил идващ отгоре,че разминаването наистина е сложно.
Скоро подминахме серпентините и бяхме почти на върха.

Изображение

Пътя се вижда къде вие и се качва на върха...

Изображение

Зад нас остана пътя изминат до тук.Много интересен и особено погледнат отгоре...респектиращ...

Изображение

Изображение

Естествено,че...времето си беше вече по обяд и снимането беше меко казано трудно.За съжаление почти през целия преход слънцето все не беше където трябва,та снимките станаха ...горе-долу... :(
Продължихме и скоро бяхме на на яз. Калин.Той наистина беше почти празен/локва -както го нарече един колега/,но...все пак си беше част от маршрута и го щракнах...

Изображение

Изображение

Изображение

Дангър-мангър по камънака и продължихме напред.Скоро стигнахме и най-високата точка на която се изкачихме с джипа - Винчето.

Изображение

Там имаше и други посетители на района,но за разлика от тях,ние /аз де :mrgreen: /мислехме да слезем след това по стръмния северен участък до долу.
GPS-а показа 2525м.,а ние спряхме да огледаме преди да предприемем последната по-опасна част от маршрута.

Отгоре се разкри невероятна гледка към яз. Карагьол...

Изображение

Изображение

Тук за разлика от яз. Калин,вода имаше в изобилие и изглеждаше зашеметяващо синьо-зелена... :o

Изображение

Изображение

На върха вятърът си беше сериозен,а и температурата показваше 14 градуса :o Въпреки това обаче,ние разглеждахме с интерес отгоре...какво ни предстои.В крайна сметка беше време за потегляне.
Тръгнах надолу с едно на ум,защото точно за този участък има написани най-различни коментари.Да ви кажа честно...бях писал на едно място,че не ми се види нещо кой-знае какво и наистина сега го потвърждавам.Разбира се с уговорката, че си трябва практика и опит с подобни трасета.Стръмните урви не ме притесняваха никак и дори си позволявах да надниквам на завоите...какво е надолу в пропастта.Слезнахме,без да се налага нито да маневрираме по завоите,нито пък с някакви затруднения...просто слезнахме.
Ето ни вече долу.

Изображение

От тук обаче ни очакваше вече съвсем неизвестното.Паркирах джипа на едно местенце в страни от пътя/между другото долу имаше едно Паджеро и една Нива-последната на парковата охрана/,и започнахме преобличане,преобуване и т.н.В крайна сметка,нарамихме раниците и след щателна проверка дали е заключен джипа потеглихме към хижата.
Първите гледки които се разриха пред нас бяха невероятни.

Изображение

Изображение

Хижата от мястото на паркиране не се виждаше,но предварително знаех,че разстоянието е около 4.5км. или около 1час вървене/имайте предвид,че в тази посока пътеката е на слизане/.Никога не съм оставял джипа толкова далеч от мен.Без пряка видимост към него и...време на достигане от час и нещо... :o
Беше ми малко неспокойно,въпреки информацията,че проблеми до момента с оставени за по няколко дни дори коли там не е имало.
Полека-полека джипа се изгуби зад нас и ние с интерес заоглеждахме красотите покрай които минавахме.

Изображение

Пътеката се виеше покрай една река и няколко езерца,а наоколо се издигаха остри зъбери стигащи сякаш до небето.Чувството беше ,че все едно сме в някаква приказка.

Изображение

Изображение

Дори ми се струваше,че...всеки момент от някъде ще изскочат елфи и феи... :oops:

Изображение

Дивите коне също си бяха там,както съм чел по други пътеписи....горди и свободни...

Изображение

Изображение

Изведнъж след изкачването на един скалист хълм, пред нас се разкри величествената гледка на долината и крайната ни цел за деня-хижа Ив. Вазов.

Изображение

Изображение

Изображение

Пътеката започна да слиза и скоро вървяхме в низината северно от Карагьол.

Изображение

Изображение

Хижата изглеждаше уж близо...а всъщност все не стигахме.

Изображение

Изображение

Изображение

Спрях за панорамка...Хижата в ляво и Отовишкия рид отгоре надясно.На следващия ден...там горе щяхме да се катерим.

Изображение

Най-после почти стигнахме,а ето и първия посрещач.

Изображение

А ето и пазача на хижата...Огромен,страховит,но всъщност невероятно добър,кротък и любвеобилен.

Изображение

Изображение

Изображение

Хижата е на 2300м.над морето и Гармина също го потвърди.

Изображение

Тук е мястото да спомена,че в хижата всъщност цари доста спартанска обстановка.Тя не е електрифицирана и разчита само и единствено на едни слънчеви панели.Отвън е санирана и са сменени дограмите,но отвътре не е правен ремонт и си стои със старите легла тип вишка.Осветлението по стълбите и в спалните става само на свещи/разбира се,аз си носих челник и фенер и това не ме безпокоеше/.Такива екстри като интернет,телевизор/то и да има телевизор,трябва да се гледа на свещи... :mrgreen: /,а дори и обхват на телефоните няма.
Много хора ще кажат ..."Малей никога там",но аз пък ви казвам...ще сбъркате.
Това там е обетована земя.Място където си само ти и хармонията наоколо.Място което те доближава до простичкия и елементарен живот.Място което е чуждо на суетата и злонамереността и което ти дава едно невероятно успокоение!
Персонала начело с Венци собственика/поне така ни казаха в хижата/,ни посрещнаха много гостоприемно.За всяко нещо и за всеки въпрос се втурваха с готовност да услужат или да ни обяснят.Това ми направи невероятно впечатление.
Вечерта седнахме в столовата да хапнем...

Изображение

Изображение

...а навън постепенно слънцето се скри зад хоризонта.

Изображение

Изображение

Изображение

Моите хора изморени решиха да си лягат почти по светло.На мен обаче нещо не ми се спеше.Пожелах им лека нощ и останах в столовата.Там имаше още няколко човека туристи,които си говореха разни техни си неща,но...аз не ги чувах.Останах сам със себе си в полутъмната стая осветена от няколко синкави диода.
В главата ми забушуваха различни мисли.Някак...от света на модерното ни и напрегнато ежедневие изпълнено с невероятно напрежение и стрес,аз изведнъж се озовах в един елементарен свят за живеене.Покрив над главата,свещ за осветление,чисти завивки/знаете ли как се пере там...на мивката и мачкане с един кол-но бяха наистина чисти/ и...хора приятелски настроени,винаги усмихнати и винаги готови да ти помогнат с каквото и да било.
В моменти на крайно напрежение много пъти ми се е искало да отида някъде в планината и да живея като отшелник,но пък и винаги съм смятал,че не бих издържал,защото съм свикнал на...лудницата на нашия познат свят.
Сега обаче...аз попаднах точно в подобно обкръжение и обстановка,а най-интересното е...чувствах се добре.
В един момент някой сяда срещу мен на грубо-скованата маса.Вдигам поглед и малко трудно излизам от унеса.Управителя на хижата ми се усмихва и иска да ми запише данните както си е реда.Приключваме бързо,заприказваме се и...той скача и се връща след малко с точно ресто от платеното за нощувката,чаша вино и филийка хляб напоена отгоре със сок от червено цвекло....
-Едно винце да почерпя...
Аз се опулвам :o и не вярвам...За какво пък ще ме черпи.До сега по хижи и по хотели за всичко все искат да се плаща,а този човек ми носи нещо безвъзмездно.
-Благодаря...има ли някакъв повод или просто така?
Момчето отново се усмихва...
- Не...няма повод...просто така.Изглеждаш ми готин човек!
Аз благодаря и замълчавам.Мислите отново бушуват из главата ми.Пошлостта и изгодата която се търси постоянно в света от който идвах тук явно ги нямаше...Ама как така...???
Проумявах всичко с разума си,но...свикналото ми вътрешно "аз"на другия живот все нещо се съмняваше и все нещо имаше чувството,че всичко е с някаква цел,а не..."просто така"
Радвах се,че бях на това място.Това беше точно отшелническия живот ,който на моменти исках да водя.Прост елементарен,без удобствата на цивилизацията,но...спокоен и достоен живот.
Никога...ама никога нямаше да повярвам,ако някой ми беше казал,че попадайки в подобни условия,аз щях да се чувствам толкова добре!!!
Допих си виното,постоях още малко и се оттеглих към спалното.
Тази нощ не спах много.Мислите и чувствата които бушуваха в мен не ми даваха мира.
Сутринта станахме рано.Идеята ми беше да пием кафе и да тръгнем по маршрута още на изгрев.
Седнахме в столовата,аз поръчах на децата по един чай,а за нас кафе имаше направено от предния ден в термоса/тествах го и съм доволен от него-сутринта пихме топло кафе-24часа след направата му/.Управителя се появи,донесе чайчетата и...една голяма чаша с кафе,ароматизирано с канела.
Аз погледнах въпросително,но човека каза...
-Знам ,че си носите кафе,но...да почерпя едно от нас.
Бях вече посвикнал с този начин на държание,но...отново се изумих,как някой може да проявява такова внимание към един непознат?
Вече бях сигурен....има и ХОРА на този свят!!!
Скоро стегнахме една раница уж с най-необходимото за прехода и потеглихме.Избрахме за подход стръмната част тръгваща точно зад хижата.Решихме да се изкачим от там,а на връщане да слезем по полегатата част,защото първо бяхме отпочинали и катеренето щеше да ни е по-лесно и второ...имам проблем с коленете и стръмното слизане води до повече натоварване в ставите и...повече болка.
Скоро оставихме хижата зад гърба си!

Изображение

Времето беше тихо,спокойно, но и доста студено.Сутринта около чешмата отвън имаше лед,а температурата беше около нула градуса :o
Чакаше ни сериозно изкачване...

Изображение

Отсреща се виждаше откъде сме дошли.Джипа беше някъде там зад скалите.

Изображение

На следващата снимка се вижда Винчето и пътя по който слезнахме до Карагьол...наистина ако изтървеш някой завой, каваците надолу няма да са малко и шанса за оживявяне е почти нулев... :o

Изображение

Стената на яз. Карагьол/все още от тази височина не се вижда самия язовир/

Изображение

Това в далечината ако не се лъжа трябва да е Пирин.

Изображение

Бавно се изкачвахме все по-нагоре и по-нагоре.Налагаше се често и да се спира за почивка.

Изображение

Изображение

Вече сме достатъчно високо и се вижда и водата в Карагьол на отсрещния рид...

Изображение

Катеренето продължаваше с пълна пара,но в един момент...маркировката изчезна :o
Казах си,че сигурно е някъде в страни от нас,но...подобието на пътека което ми се виждаше напред,просто ни водеше не на горе към билото,а в страни под него.
Наложи се да сечем баира без пътека нагоре докато засечем билния път.Това ни коства много усилия,а жена ми с раницата на гърба накрая не издържа и почти се свлече на тревата :o .Наложи се да се върна малко,а съпругата ми и дъщеря ми влачеха раницата нагоре по баира за презрамките :o
Казах си...това е то...нямаме тренинг,докато ....не взех раницата в ръцете си.Не знам какво беше помъкнала жената/в интерес на истината си мислех,че има няколко шишета с вода и един два сандвича/,но повдигайки раницата установих с увиснало чене,че тя не е по-малко от 18-20кг. :o
Как жената успя да качи този стръмен баир с тази раница...направо нямам думи...корава излезна,макар и да се предаде накрая :)
Спряхме в началото на билната пътека,за да си починем и да снимам.

Поглед назад към хижата и долината ...

Изображение

Поглед и към другата страна...зад Отовишки рид...

Изображение

Изображение

Горе по билото вече се вървеше спокойно като на разходка в парка.

Изображение

Височината беше над 2600м.,а след следващата снимка се изкачихме и още малко по-високо...

Изображение

Изображение

Отовишки рид...Красота,простор,свобода ...без думи...

Изображение

Хижата вече беше малка като мушица....

Изображение

Изображение

Разходката продължаваше,а най-интересното предстоеше...

Изображение

Изображение

...докато то не се появи с цялата си пищност пред очите ни.

Седемте Рилски езера изплуваха буквално в краката ни с цялата си величественост и красота!

Изображение

На следващата снимка "Сълзата" се вижда най-добре/е...губи се единия "Близнак",ама... :oops: /...

Изображение

Беше зашеметяващо и въпреки крайно неподходящото разположение на изгряващото слънце,си позволих още няколко кадъра/установих,че от тази позиция май езерата е най-добре да се снимат на залез...поне на изгрев не става както трябва :( /

Изображение

Изображение

Изображение

Малко близък план на хижа Седемте езера...

Изображение

Хайде и "Бъбрека" по-отблизо...

Изображение

Кратка почивка на фона на тази красота.

Изображение

Започнахме слизане към "камбаните"...това е кръстопът на няколко пътеки идващи и отиващи в различни посоки.
Скоро стигнахме и до тях.

Изображение

Поглед към нашата си долина/хижата вече почти не се забелязва в далечината-не е истина какво разстояние бяхме изминали :o /

Изображение

Изображение

А като си представя,че джипа беше някъде на ония скали отпред в далечината... :o

Изображение

Групата тук се раздели.Моите хора доста изморени твърдо отказаха да продължат към вр. Дамга и да видят Урдините езера.Продължих сам...тъкмо и по-бързо щях да отида и да се върна.
Постепенно семейството ми остана в далечината и всички се превърнаха в малки точици..

Изображение

Ето ,че стигнах и пред мен се разкри гледка и към Урдините езера.Тук слънцето направо се блещеше пред обектива ми и...съответно качество на снимките не може да се търси.Все пак...няколко за отбелязване на дестинацията.

Изображение

Една HDR-ка...макар и от ръка се получи сносна.

Изображение

Изображение

Изображение

Не можех много да снимам в тия калпави условия,но...можех да се наслаждавам на гледката.Беше невероятно красиво и ...с голямо нежелание си наложих да тръгна обратно.Скоро достигнах моите хора,които си бяха починали доволно и потеглихме към хижата.
Както споменах в началото,сега слизането ни беше много лесно.Наклона беше малък и...просто си се разхождахме.В дясно от нас успоредно с пътеката гордо се извисяваше Отовишкия рид.Като си помисля,че до преди час бяхме някъде там горе по неговото било,а сега вървяхме в основата му и се възхищавахме на величието му!

Изображение

Изневиделица тишината беше нарушена от боботенето на самолетен двигател.Огледахме се и...ето го...

Изображение

Изображение

Някак...сякаш се прибирахме у дома...

Изображение

В следващия момент обаче...въздуха отново беше процепен от шума на мотор и витла.Казах си...това май вече е като по филмите...ЦРУ май ни следи и дори може да ни държат на прицел снайперисти... :o :mrgreen:
В следващия миг,аз веднага заех позиция за кръгова отбрана и насочих Никона към натрапниците...

Изображение

Изображение

Изображение

Като видяха обаче от хеликоптера,че съм ги прикладвал...рязко обърнаха и изчезнаха... :mrgreen:

Изображение

Пътеката минаваше и пресичаше рекичката ...беше красиво!

Изображение

Изображение

Хайде и аз да се появя на някоя снимка,с любезното съдействие на Боби...моя син :friends:

Изображение

Скоро пътеката ни отведе до хижата.Там събрахме багажа,седнахме да си починем 15-тина минути,отново ни почерпиха/този път с някакъв грог с билки,черен пипер и малко ром-беше невероятен еликсир/.Дойде време и да потегляме.Мястото е магнетично и не ми се тръгваше.Гледах планината и върховете около нас,наслаждавах се на тишината и лекия повей на вятъра.С голям мъка се откъснах от всичкото това и нарамвайки раниците потеглихме в посока джипа.Багажа ни беше доста,а и ни чакаше изкачване в обратна посока.До тук прехода за деня беше около 8км. и сега предстояха още едни 4.5... :o
За нашите нетренирани тела,това си беше направо изтезание граничещо с безумие,особено за моите проблемни колена.Въпреки всичко,крачехме и скъсявахме дистанцията до джипа, като всичко което ни заобикаляше ни даваше някаква сила и ни тласкаше напред.Емоционалния заряд понякога дава на тялото невероятна енергия ...така беше и сега.

Изображение

Чакаше ни изкачване по ония скали там отпред...

Изображение

Това е единственото място на около 150-200м. от хижата по пътеката,където имаше обхват в района :idea:

Изображение

Изображение

Гледката с табуна диви коне беше силно впечатляваща.Лъхаше на свобода,гордост и хармония...

Изображение

Изображение

Изображение
Започнахме и изкачването по скалите.Пътеката се виеше стръмно нагоре сред камъните,а ние се налагаше да почиваме вече доста по-често изморени от изминатите километри и притиснати от доста тежкия багаж/втори път май ще участвам по-активно при подобно мероприятие в сепарирането на багажа :mrgreen: /

Изображение

Гледките при изкачването бяха страхотни!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Едно от най-красивите места по пътя от хижата до джипа....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Един ...сдал багажа тийн.... :mrgreen:

Изображение

Всъщност всички бяхме сдали багажа :mrgreen: ...
Привиждаха ни се вече миражи,че след еди кой си завой и зад ей онази скала е края на пътя и джипа...ама ниц...
Пътеката си вървеше и се виеше весело между камъните и дори започна да се изкачва от рекичката нагоре към Карагьол,сякаш напук на нашите физически мъки :mrgreen:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Почивка...

Изображение

И най-после...след последни стръмни финални метри пъшкане...излязохме на Карагьол.

Изображение

Джипа стоеше там където го бяхме оставили предния ден.Цял и непокътнат.Всичките ми притеснения бяха напразни.

Изображение

Изображение

Натръшкан на един камък и дишайки тежко гледах и не вярвах,че всичкото това сме го изминали :o
Наистина умората беше невероятна,но...това което преживяхме/поне аз /за тези 24ч. си заслужаваше.

Изображение

Изображение

Починахме ,натоварихме багажа и...след инструктаж да съм внимателен с пътя нагоре потеглихме.За информация и нагоре не видях нищо съществено като трудност.Най-гадното нещо беше още на първия стръмен завой понеже се изискваше гас по нагорнището,да се качи джипа на ръба от останалия асфалт .Височината на прага е около 15-20см. и разбира се при скоростно минаване следва подскок.Тогава трябва да се внимава да не се изгуби управление и джипа да занесе нанякъде.За радост обаче...там има място да се разминат два джипа/т.е. широко е предоволно/ и има спокойно място за маневри.Изкачихме се нормално и заслизахме по серпентините след яз. Калин!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Слизането беше съвсем безпроблемно и скоро отново бяхме на асфалта.
Прехода от 12км. и то с доста тежък багаж ни измори/не толкова ,че е чак много като разстояние,ама ние не бяхме свикнали :oops: /,но аз бях намислил още една дестинация в района покрай която минавахме,а не бяхме посещавали.
Това бяха....

Следва продължение.....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Експедиция 2013г....паралелни светове...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 21 Сеп 2013 13:23 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7457
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така...следваше отбиване към с. Стоб и Стобските пирамиди :)
Селото се намираше на малко километри по асфалта надолу и така скоро го достигнахме.Паркирах на паркинга пред входа и се информирахме на касата за едно-друго.

Изображение

Оказа се обаче,че...има доста вървене и доста изкачване.Времето беше точно след обяд,т.е. най-голямата жега...а ние с болки къде ли не щеш от прехода ни в планината.Настана умуване дали да се подложим на това убийствено натоварване или да се откажем.
Стобските пирамиди са ми мечта от години ,но дори и когато съм минавал близо до тях все нещо се е случвало и не съм имал възможността да ги видя на живо.Затова аз за себе си реших...ако ще и да умра някъде там по пътеката,ще се изкача и ще ги видя!!!
Не знам как...ама останалите се решиха и те,но с доста резерви.
Тръгнахме,но наистина се оказа доста непосилно в тази жега катерене от половин час,като във втората си половина маршрута се изкачваше доста рязко нагоре.И така...бавно и мъчително минавахме метър след метър,докато накрая стигнахме.Жена ми и дъщерята стигнали едва до първите пирамиди и...побързаха да се върнат,но ние с Борката/ей...кораво излезе това момче,макар и да е малък още :) /,продължихме и се насладихме на видяното.
Сега казвам на всички вас приятели...стръмното изкачване към този феномен си заслужава дори и да сте на прага на припадък от умора както бяхме ние!!!
Вижте бегло за какво става въпрос...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Формите на образуванията бяха уникални....

Изображение

Изображение

Изображение

В един момент докато си снимах...за малко да изтърва фотоапарата :o
Малкия реши да види дали пътеката продължава още нататък,но...изкачил се прекалено нагоре и връщането се превърна почти в спасителна акция.

Борката едвам се вижда горе до възвишенията... :o

Изображение

След втората група пирамиди,пътеката става тясна,без ограничителни парапети и върви по ръба на две пропасти.На всичкото отгоре и самата пътека беше тип сипей с множество малки камъчета,които постоянно се търкаляха под краката ти и те правеха крайно нестабилен.Хукнах/силно казано/ да помогна на детето ,като предварително изкрещях да не мърда от мястото си.Нагоре беше лесно,но слизането обратно по сипея с две пропасти почти отвесни беше меко казано рисковано.Къде приклекнал,къде почти по задник протягайки крачета малкия се придвижваше бавно,като на доста моменти направо ми изправяше всички косми които имах.След 1-2мин. успях да го докопам/просто нямаше смисъл и аз да се качвам на тястната и свличаща се пътека горе до него,защото мисията щеше да е още по-рискова/ и да му помогна да преодолее последното разстояние.
Колкото и да ме боляха краката и кръста...сега направо ми трепереше всичко.Слава Богу...всичко се размина с уплаха и неописуемо напрежение.
Веднага след това тръгнахме надолу.Връщането беше още по-трудно от изкачването.В един момент ме преряза здравото ми коляно и болката беше направо блокираща всякакво движение.Не знам как успях да се домъкна до долу,но същата нощ в хотела не успях да мигна и през цялото време се опитвах да си масажирам коляното и ставата на здравия си крак :o
Въпреки това...отново ще кажа...Заслужава си заради това ...

Изображение

Изображение

Изображение

...което видяно на живо е нещо много повече от представянето му с каквито и да било снимки!

Тук ще ви дам задачка... посоката на какво указва тази табела...?

Изображение...

А...???
Както и да е...въпросът е риторичен!

И така...изморени до смърт поехме към Банско.Разбира се отново бяхме в познатия ни свят.Свят на напрежение,стрес,интереси и т.н.
Първото свидетелство беше опита да ни одерат по пътя за Кулата когато реших да заредя малко дизел.На много места/включително и на големи вериги бензиностанции/,той струва 2.60-2.62лв.,но тук...на всяка бензиностанция той се предлагаше скромно 10-14ст. над тази цена :o
За 10-то стотинки пък над цената на метана няма да говоря... :o
Теглих на ум по една майна на всички тарикати и отпраших директно към Банско,където на входа му на ОМВ си заредих нормално на 2.61лв.
Страшна работа...нямам думи!!!

Следва продължение...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Експедиция 2013г....паралелни светове...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 21 Сеп 2013 13:24 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7457
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
В крайна сметка вече сме в хотела в Банско.Удобства,ол-мол инклузив, както там си му е реда.Това не ме впечатляваше обаче особено.Очаквахме среща с приятели от студентските ни години/това беше мотото на почивката/.На следващия ден пристигнаха и те...
Беше момент изпълнен с невероятни емоции,обмяна на много информация за това кой и как е избутал последни 15-20години :o
За спа-то,сауните,джакузито и т.н. няма да пиша.Ще пиша обаче за досега ни с красотите на Пирин.
Може да сме на хотел в цивилизацията,но...нещо винаги и винаги си ни дърпаше да сме сред природата!
И така...още на следващия ден си спретнахме и една разходчица из гората.
Мраморните върхове на Пирин се извисяваха гордо и респектиращо пред нас.

Изображение

Въпреки красотата обаче...аз често тайно се обръщах и гледах Рила...и един останал някъде там невероятно чист свят...една паралелна реалност!

Изображение

Разходката из Пирин ,особено в присъствието на нашите приятели беше едно невероятно изживяване.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Реката покрай която се движехме беше супер красива с облите си мраморни камъни/имам си един овален красив камък за спомен от мига у нас вече :) /...

Изображение

Изображение

Изображение

...а водата и беше кристално чиста и студена....

Изображение

Красота не липсваше накъдето и да се обърнеш...

Изображение

...дори и в пресъхналия ръкав по-нагоре по течението на реката.

Изображение

В последния ден импулсивно решихме да отидем до Байкушевата Мура и х. Вихрен.
Макар и да съм посещавал и двете места,изживяването отново беше много вълнуващо.

Изображение

Изображение

Най-шокиращото за мен беше,когато чух от преминаващи две отделни групи туристи около вековното дърво,как няколко човека мрънкаха нещо от сорта на..."заради това тъпо дърво ли се катерих до тук" и "ако знаех каква тъпня е...нямаше де си правя труда да идвам изобщо"... :o
Само да уточня,че НЕ се касаеше за деца,юноши,тийнеджъри и т.н.,а за зрели хора/и жени и мъже/.За мен подобно нещо беше страшно да го чуя.За сведение...т.нар. "катерене" всъщност са едни 30 стъпала и 20м. от тях до асфалта долу... :o
Представете си...същите тия бурсуци/извинявам се думата-всъщност животното няма вина!/,как ще си възпитават децата :hmm:
Може би по подобен начин,като тия пък които виждам ежедневно да консумират нещо и...направо на асфалта ,или в градинките си хвърлят хартиите,чашките от кафе и т.н....!!!
Страх ме е да правя аналогия със света който оставих горе в Рила...Просто за пореден път съжалявам,че живея в този...нашия свят,а не в онзи...другия!!!

Изображение

Изображение

Изображение

Отбихме се и до паметника/Ооо...ужас...той е на цели 20м. от дървото и ...никой от мрънкащите индивиди не си направи труда да отиде до там,ама за какво ли пък ...някакъв си паметник там :( /

Изображение

Тук "излових" две папарачки от групата... :mrgreen:

Изображение

А ето и...почти цялата група/е...все някой трябва да снима/

Изображение

Следваща дестинация х. Вихрен и...разходка в околностите и.

Изображение

Изображение

Пейзажите бяха величествени.

Изображение

Изображение

На следващата снимка...без да искам направих аналогия...Разбира се,след като видях какво съм снимал... :mrgreen:

Изображение

Веднага обаче поправих нещата... :)

Изображение

Хайде и малко панорамки от изгледа...

Изображение

Изображение

Изображение

За съжаление обаче...трябваше да се откъсна от красотата ,защото групата само мен чакаше и трябваше да потегляме.

Изображение

Последна снимка....

Изображение

...и тръгваме.
Прибираме се ,издаваме си стаите и...да не си помислите, че си тръгваме към дома ;)
Няма такова нещо...
Предната вечер при нас дойдоха и още едни наши състуденти.Те си живеят в Банско,но не били в града и научиха в последния момент от Фейсбук ,че сме там на почивка.Появяването им в 22.00ч. просто беше черешката на тортата.Николай...съпругът пък е свещеник в Банско и след невероятната вечер се разбрахме на следващия ден да се видим в града.
Та така...след издаването на стаите гас към центъра на града и ...църквата естествено.
Хм...посещавал съм и това място няколко пъти,но...отново нещо трепна вътре в мен при досега...Затова и ...няма много да говоря...

Изображение

Емблематичната часовникова кула.За първи път имахме възможността да се качим горе на камбанарията,да ни бъде разказано малко повече за кулата от постната информация по табелите от нашия състудент и свещеник в църквата Николай.Беше невероятно изживяване да видиш кулата отвътре,а горе да се насладиш на целия град ,който беше в краката ни!

Изображение

От въодушевлението,си поиграх малко ...дано да ви хареса :hmm:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Малко инфо...

Изображение

Църквата е нещо уникално.Има и уникална история на построяването и.Писал съм нещо по въпроса при друго посещение ,затова сега няма да се спирам на това.

Изображение

Всички слушат с интерес отец Николай...

Изображение

Макар и да не беше забранено,вътре в църквата успях да щракна само няколко снимки.Просто ми стана много неудобно...хората там отишли да се помолят и да се доближат до Бог...а аз съм се разщракал там с някакъв фотоапарат и разсветил с някаква светкавица...
Така,че...съвсем информативно и отдалеко...

Изображение

Изображение

Изображение

След църквата последва и...както писах по-горе атрактивното качване на камбанарията на часовниковата кула.
Е там...за първи път се качвах!

Изображение

Махалото на часовника...

Изображение

...и лош опит да снимам самия механизъм,но през стъклото в теснотията и със светкавица...толкова!

Изображение

Вече горе....С една дума ...невероятно!!!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Банско...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На слизане...опит за снимка и на противотежестите на часовниковия механизъм.

Изображение

Последва малка обиколка по центъра на града и атрактивния шадраван.

Изображение

Така де се каже...младежите ;)

Изображение

Малко китки по пътя ни....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Не се разминахме и без следобедно кафе в дома на нашите приятели.

Изображение

Разгледахме и впечатляващата къщичка направена на дървото в двора им.

Изображение

Запознахме се и с ...Тигърчо...голям симпатяга,който...

Изображение

...накрая ни изпрати за финал на всичко преживяно!

Изображение

Така завършиха тези 5 изпълнени с невероятни емоции дни.Взехме си едно трудно довиждане ,като си обещахме следващата ни среща да не е след пенсия и всеки потегли към родния си дом!
Да не си помислите обаче, че аз съм се прибрал...
Такова нещо няма.Аз съм все още някъде там...горе в Рила,защото веднъж посетил онзи паралелен свят,той завинаги ще остане в сърцето ми,а аз по-лесно ще бягам от натоварващото ме сиво и еднообразно ежедневие!
Това ще е моя начин...
Сега мога и официално да обявя финала на ...моята Експедиция 2013г.!
Поздрави на всички!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: