Дата и час: 15 Ное 2018 08:46




 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Експедиция 2013г...сагата продължава...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 03 Сеп 2013 09:36 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте приятели,след като се завърнахме от лятната ни експедиция за тази година и захванахме отново трудовия процес,за мен лично адаптацията нещо не сработи както трябва.Работих както обикновено,но...мислите ми летяха из Родопите и някак все едно живеех в един унес.
За съжаление съня не свършваше и затова предприех няКви мерки.
Много мислих какво да предприема и с кого,и в крайна сметка реших...заминаваме отново в Родопите,пък ако ще и сами да сме!
Започнах да премислям къде,как и...с кого разбира се.Идеята ми беше да е нещо кратко,но изключително съдържателно.Постепенно идеята се зароди в главата ми,а тя се казваше..."източни Родопи".
От много време блянувам да обиколя величествената планина на изток.Дори и тази година предложих да направим един кръг завръщаш ни към Ст. Загора именно през ония земи,но...идеята ми срещна съпротива и логична обосновка разбира се,а аз нямаше как да не съглася и така отпадна като дестинация.
И така...седях вечер на картата,обмислях маршрут и какво можем да видим по пътя.Постепенно и плана се очерта.
Тръгване от Ст. Загора-яз. Студен Кладенец-Маджарово-Мезек и през Свиленград затваряне на кръга.
Точка първа/а именно КЪДЕ, вече беше отметната/ и остана освен самата организация на 3-дневния преход,да видя и с кого ще го осъществим.Мераклии имаше,но...в последния момент нещо на всеки излезе ангажимент и...аз останах сам.Това разбира се въобще и не ме разколеба/макар и Марин да се опита да ми каже,че сам не е добре да тръгвам/ и аз започнах да планирам експедицийката като се съобразявам само и единствено с моето си семейство.
Всичко беше почти премислено и уточнено ,но...седмица преди потеглянето изведнъж моята съпруга импулсивно покани сестра си и баджанака с нас :o
Всичко това беше чудесно,обаче...те хората никога не са предприемали подобно пътуване,никога не са спали в палатка и...най-лошото щяха да идват с Рено Лагуна комби :o
Все съм организирал експедиций вече около 7-8 пъти,но...сега първо бях сам/т.е. трябваше да разчитам единствено основно на моите знания и умения/,след това обаче най-голямото ми притеснение беше леката кола :(
Какво да правя...нашите хора ни звъняха постоянно да питат какво,що и имаха невероятен мерак и хъс.Заех се да премисля и да променя плановете.Най-вече трябваше да се съобразя с проходимостта/или по-скоро НЕпроходимостта на комбито/.Планирани бяха два бивака,които макар и на едни 300-500м. от асфалта в един момент можеха да се окажат недостижими за половината членове.На всичкото отгоре...и двете нощувки бяха на язовири и освен ,че не познавам въобще местата ,които бях набелязал,имаше и реална опасност те да бъдат заети от лагеруващи рибари...
Честно казано...неизвестните бяха много... :hmm:
Както и да е...заветния петък дойде,и аз натоварих Тераното.Забравих да спомена,че всъщност поради факта,че нашите хора бяха на работа в София и не можеха да се освободят за първия ден,те щяха да пътуват в късния следобед към евентуалния първи бивак.За сметка на това обаче...двете им дечурлига ни бяха на гости и...аз /ние със жената де/,бяхме натоварени с един автобус дечурлига ,както и с цялата отговорност за тях.. :?
Първата снимка от мероприятието е почти еднаква с тази от лятната ни експедиция...

Изображение

...от втората снимка обаче е видно за разликата... :grin:
Да не забравя да спомена и още едно усложняващото обстоятелство...някой спомена ,че Тераното не събирало много багаж... :lol:
Ще помоля да няма повече подобни изказвания,защото в случая събрах багаж за две семейства само в Нисана/освен моята покривна палатка и наземна за гостите,дюшеци надуваеми за две семейства,шатра,храна и пиене отново за две семейства и...да не изреждам още и още... :o /.Наистина в момента в който втората половина се присъединеше и част от багажа щеше да е претоварен,но...първия ден и старта аз бях с всичко в багажника,отгоре на покрива и...не знам още къде... :grin:

Изображение

Старта е даден....
В последния момент променям малко маршрута удължавайки го с 5-6км.,защото ми хрумва да минем и през "Скалните гъби" до с. Бели Пласт.Преди няколко години ходихме там,но племенниците не бяха го посещавали,а и моя син беше малък още тогава.Така и решението дойде бързо,без да се съобразявам много много какво ми мрънка GPS-а... ;)
Скоро спряхме и на първата за деня ни дестинация..."Скалните гъби"

Изображение

Мястото е невероятно и силно препоръчвам ,който не го е посещавал да го направи.На всичкото отгоре е на 10м. от пътя... :idea:
Децата се накефиха много...ние с жената също :good:

Изображение

Малко снимки...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ето и няколко от любимите ми панорамки/на този преход се утрепах да правя панорамки...голям кеф... :yahoo: /

Изображение

Това пък се виждаше,като се обърнеш и погледнеш встрани от скалните образувания....

Изображение

Продължихме,защото всъщност първата/е..вече втората де :) / дестинация за деня ни беше крепостта Монек на яз. Ст. кладенец.По причина,че всъщност карах основно по GPS и не бях посещавал района ,достигайки района около с. Широко поле,хванахме разбира се и грешна посока.Излязохме от селото и там се наложи да питаме един човек,който ни упъти/е...горе-долу де/.Все пак не съжалявам,защото пък успяхме да видим и да снимам това...

Изображение

След корекция на маршрута/къде по упътвания,къде по интуиция/ хванахме вече и правилния път и се заискачвахме към крепостта.От темата на варненската груба знаех,че пътя нагоре е доста стръмен,тесен,каменист,но...не е непреодолим за джип така,че...предвидливо закопчах предното ,минах на бавни и гас нагоре.Първа спирка някъде по средата на изкачването...просто нямаше как да не спра.

Изображение

Пред нас изскочи изведнъж язовира и гр. Кърджали в далечината...беше готино!

Изображение

Изображение

Продължихме,а аз си представях какво ли ще е от горе...от птичи поглед.
За съжаление като цяло през всичките тези 3 дни най-интересното за снимане се падаше да го достигаме в най-неподходящото време за снимки.Все по обяд и следобяд...направо не е човешко,но..каквото се получи това е.Поне се опитах да постигна максималното при тия условия!
И така...вече сме горе..или почти горе... ;)
Гледките ,които се откриха пред нас бяха величествени,уникални и завладяващи.

Изображение

Изображение

За крепостта...ами то крепост почти нямаше,а най-лошото е,че едва ли и ще има... :(

Изображение

Изображение

Изображение

Продължихме нагоре и цялата долина ни се откри като на длан...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Гледките бяха омагьосващи,а на мен ми се искаше да полетя и да се рея в простора пред мен...

Изображение

Изображение

Въжения мост кокетно си стоеше точно на мястото където знаех от разкази и снимки,че трябва да е :)

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Не устоях и връчих фотоапарата на половинката,за да ме запечата и мен на фона на всичкото това.

Изображение

На горе към скалите на върха беше също невероятно красиво.

Изображение

Тръгваме на обратно и щраквам последна снимка на малката част от крепостта Монек.

Изображение

Дотук се справяхме добре.Дори и децата бяха цели...живи и здрави/имаше известни опасения ,че някое може да го изгубим по скалите,ама...след строгия инструктаж и особено голямото внимания на жена ми ,всичко мина гладко и без проблемно!/

Ето и няколко снимки от пътя...ограничих се да снимам само един интересен участък,който беше направо изсечен в скалата.

Изображение

Изображение

Изображение

Пътя не е нещо особено като трудност.Каменист и стръмен е наистина и на няколко пъти има почти 180град. завои,но...за хора карали и устойчиви психически на подобни терени си е почти като магистрала!
Слизайки надолу спрях да се полюбувам и да снимам и обратната страна на яз. Студен Кладенец...всъщност в тази посока беше и първия ни бивак...някъде там зад издадените скални носове.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Най-после успяхме да се откъснем от мястото...трудно ,но успяхме.Часът беше вече около 14.30ч. и...поради неизвестността на първия ни бивак,предпочетох да се насочим към него и да се установим на време.Разстоянието от крепостта беше около 20-30км. Така и направихме...потеглихме към мястото набелязано за първи бивак.Целта ни беше с. Гняздово.
Скоро наближихме и минавайки през Калоянци попаднахме на следващата завладяваща гледка :o

Изображение

Не стига,че беше 15.00ч. и времето въобще не беше подходящо за хубави снимки,ами и облаците закриваха и откриваха слънцето буквално за секунди.
Вижте предходния кадър...и вижте следващия -снимани са през няколко секунди...

Изображение

Както и да е...да не ви занимавам с моите фотографски неволи,а да продължа с разказа.След задължителното отбиване за снимки при вида на горния изглед продължихме в търсене на заплютото място от мен.
Орехите...така беше известно местенцето и беше наистина една невероятна комбинация от сянка,равен терен и уникален изглед.
Скоро достигнах подхода към въпросното място.Спряхме да налеем вода и се заприказвахме с едни хора товарещи лодка на колесар.Те ни казаха,че сме късметлии,защото тъкмо си тръгват и са освободили едно от двете удобни места за бивак на Орехите.
Имах леки съмнения обаче дали комбито на баджанака ще се справи с последните 100м.,но хората ме успокоиха,като ми показаха Пасат 4-ка с който са лагерували.
Повече не мислех и гас да не изтървем мястото,а то беше наистина страхотно!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Скоро слънцето започна да залязва и пейзажа придоби онзи невероятен златист оттенък.

Изображение

Изображение

Категорично заявих още предварително на моя син,че този път риба няма да хващаме.Беше най-малкото немислимо да помъкнем при толкова багаж и такъми за риболов и...той се примири.Примири се,ама...докато не видя голямата вода пред себе си.Заедно с племениците ми намериха едно изоставено полускъсано плескало и...вързаха го като едни истински сървайвъри за една пръчка и го метнаха в язовира.

Изображение

Не след дълго лагера се озари от радостните възгласи на малките риболовци....

-Риба...рибааа....хванахме риба....

Аз не вярвах и си мислех,че са оплели някоя умряла риба свободно носеща се по течението,но...съвсем не беше така и те наистина със светещи от радостна възбуда очи домъкнаха приспособлението и започнаха да освобождават рибката от мрежата.

Изображение

Чух моя син да дава наставления,че тати му бил казал ,че рибата се вади назад от мрежата ,а не напред... :o
Бях едновременно шокиран как е попивал какво съм му казвал,как веднага го приложи на практика и ...едновременно бях горд с децата ни.

Изображение

Не знам как да кръстя следващата снимка...
Тримата риболовци...или Тримата от запаса.... :)

Изображение

Естествено,че след това риболова продължи,а слънцето започна да отстъпва пред мрака.

Изображение

Най-малкия участник в прехода..Тук си почива...

Изображение

...за следващите предизвикателства разбира се... :grin:

Изображение

Изображение

Притъмня и...нашите хора се обадиха,че са в селото.Умишлено не бях опънал покривната палатка и сега запалих Тераното и гас да ги посрещна.
Обясних им ситуацията и пътната обстановка. Баджанака твърдо каза да карам,а той ще кара след мен.Тръгнахме и въпреки притесненията ми/на едно място имаше остър завой гарниран с пропаднал път в дерето отляво/,с едно -две леки остъргвания на предната броня Лагуната премина успешно.
Доразпънахме бивака и се заловихме съ разваляне на въздуха.Като първо дадох гас на барбекюто....беше еквивалент на заря за 3-ти март... :o

Изображение

Изображение

...а след това и порядъчно размирисахме наоколо.

Изображение

Запалихме си и огън.Трябва да отбележа,че наистина маршрута ни минаваше по много ниска надморска височина и всъщност огъня беше само за красота и уют....

Изображение

Хапнахме,пийнахме,тествахме новата ми лампа/беше си мое производство и се накефих като за една мижава консумация от 9 вата освети цялата поляна/,поприказвах ме си и...хайде по палатките,че на следващия ден ни чакаше доста преход и много емоции.
Утрото беше уникално.Наспах се и без да бързам около 7.00ч. се измъкнах от палатката.
Първото нещо което ме изуми,беше пълната липса на какъвто и да е конденз...дори и роса нямаше... :o
При наличието на толкова голяма водна маса,това лично за мен до този момент беше супер непривично,но пък от друга страна беше радостно,че няма да се налага да сушим нищо преди тръгване на път.
Второто нещо ...разбира се беше изгрева....

Изображение

Изображение

Изображение

Постепенно магията изчезна,слънцето се вдигна на небосвода,а ние пихме по кафенце,сгънахме по сандвич...събрахме бивака и потеглихме към неизвестните красоти на втория ден от прехода.
Следва продължение...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Експедиция 2013г...сагата продължава...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 03 Сеп 2013 09:38 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така...ден втори стартира със събиране на бивака,товарене на багажа и потегляне.
Ще ви покажа една панорамка от момента преди тръгването...забележете как от едната страна свети луната,а от другата изгряващото слънце...беше вълшебно.

Изображение

Потеглихме в посока с. Долно Черковище.Искам да отбележа,че...славата на бат Бойко, че строил бил пътища е голяма,ама...в района пътищата май Доган ще да ги е строил... :hmm:
Категорично нямат общо с Бойко...Оцъклих се на почти магистралните шосета свързващи нищо и никакви селца,без никаква икономическа или каквато и да била стойност...

Изображение

Не само това...ами в едно селце всички подходи бяха асфалтирани под конец,с пътни знаци/кой ли точно ги гледа :hmm: / и невероятни бордюри с плочки...дори и извън пределите на селцето.Всичко това ми приличаше на някакъв полигон за "Б" категория,ама...надали...

Изображение

Изображение

Изображение

С баджанака дори се бъзикахме по радиостанциите,че след като пътя около някое село не е в идеален вид и нов...явно там другарите НЕ са гласували "както трябва"... :o
Ето такива между другото бяха и най-лошите пътища...

Изображение

Както и да е...носехме се по идеалните пътища и така да се каже ползвахме на 100% чуждите инвестиции в този забравен район.Скоро достигнахме и първата дестинация за деня.
Скалните ниши при с. Долно Черковище...

Гледката беше едновременно и величествена и респектираща.

Изображение

Изображение

Според една хипотеза,траките са дълбаели скални ниши,когато е умирал някой от тях.Нишата символизирала врата към отвъдния свят.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Моя син каза...

-Гледай сега какво става...
...и ми връчи таблета си в ръцете,а ми издърпа фотоапарата от ръцете.

Изображение

Добре се е справил... :good:

На отсрещната страна пък се виждаше това...

Изображение

...а в краката ми една красавица правеше ревю ;)

Изображение

Изображение

Изображение

Още снимка....и се откъсвам от красотата,че се очерта да ям боя.... :)

Изображение

Отново на път към с. Долни Главанак и българския Стоунхендж...
Спряхме до т.нар. информационен център.

Изображение

Беше заключено и пусто.Заключихме колите и тръгнахме пеш/в последствие се пукнах от яд,като видях черния път който стигаше до началото на стълбите точно в подножието на Кромлекса,а и възможността колите да са паркирани под дебела сянка спрямо тлеещото огнище на паркинга направо почти ме върна обратно/.Добре,че...бяхме минали повечето път...

Пътеката,която всъщност беше само от едни бетонни прагове и по средата запълнен с мозайка,като на доста места или липсваше или пък имаше толкова много,че се затъваше до глезен ни извъртя/доста ненужно/ през половината склон,докато не се заизкачвахме през горичката към самия култов комплекс.
Навсякъде си личеше,че тук е имало финансиране,но...или е било за кратко,или /което е доста по-вероятно според мен/ е било по-скоро усвоено от ...няколко "маймуни" по веригата....
Всичко е занемарено,полуразрушено,а комплекса може да е една невероятна атракция и една наша гордост, какво имаме по нашите земи.

Изображение

На върха има изградено нещо като беседка...ама то на нищо не прилича...нито сянка прави,нито от дъжд би те предпазило...Просто отбий номер :(
Добре поне,че камъните си стояха там...както през последните 1000-2000 години... времето не е успяло да ги унищожи,както е станало с изтърканите табелки и липсващите парапети по пътя.

Изображение

Ето ни в кръга...дърпащи от космическата енергия на това място...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На връщане направих едно фото на нашите хора...бяха седнали да отмарят на пейка под дебелата сянка на гората...

Изображение

Скоро слязохме при колите и потеглихме в посока Маджарово.
Карах и си мислех,за това в какъв фалшив свят живеем...свят на интереси,свят на безцеремонно обогатяване и то за сметка на исторически ценности и културно наследство...
Скоро стигнахме и Маджарово.Плана ми беше да минем през градчето и да слезем от южната страна на р. Арда.Исках да се опитаме да намерим някой полускъпоценен камък...или поне да се поразходим около реката.

Изображение

Изображение

Изгледа към пролома на реката беше уникален.Някога дъно на вулкан,сега реката течеше между камъни и около нея липсваха характерните наноси от тиня.

Изображение

Избрахме си едно по-отдалечено място,че оживлението на плажуващи и къмпингуващи по реката беше голямо.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Тръгнахме да се оглеждаме за камъни...ама горещината и пътуването провокираха повечето от нас да се събуят и да нагазят в студените и кристални води на р. Арда.

Изображение

Изображение

Появиха се и ромчета..да ни помагат в намирането на камъни.Най-малкия член на прехода Теди тръгна обаче след баща си и...цамбур с дрехите в река :o

Изображение

Младежа обаче се поогледа и след като майка му и баща му не му се скараха...

Изображение

...хвърли на майка си шапката с думите "да не я намокря" :grin: ...

Изображение

...и се отдаде на търсенето на камъни...или по-скоро на опити да плува между камъните с дрехите... :o

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изпълнен с щастие...така определям тематиката на следващите няколко кадъра.

Изображение

Изображение

Тук пък сигурно си каза...
- Абе тази река нещо залита такава една.... :mrgreen:

Изображение

- Я чакай да я поизправя....че килната ми се струва малко... :mrgreen:

Изображение

И така премина почти час.Ахати не намерихме,но пък намерихме много красиви речни камъни различно оцветени и идеални за декорация.Намерихме и много прохлада,плискане и добро настроение.
Налагаше се обаче да тръгваме,че път ни чакаше,а и още дестинации имахме за посещение.

Както ви писах и по-горе...вода и камъни...Като някакви два пътя в симбиоза вървяха успоредно...ръка за ръка.

Изображение

Изображение

Последна снимка на местата където бяхме....

Изображение

Продължихме и по план трябваше да посетим и наблюдаваме белоглавия лешояд в резервата.За съжаление обаче...и тук греда.Явно и тук така рекламирания резерват беше окъсал с финансирането.Всичко беше заключено и пусто.Тръгнахме нагоре по пътечката,но...нямаше указателни табели накъде са укритията за наблюдение.След 200м. посъветвах групата да се откажем,за да не губим време.Споделих ,че всъщност лешоядите гнездят точно над прословутия завой на р. Арда при късмет може би ще имаме възможност да ги зърнем от там.
Върнахме се,по колите и през моста в посока Бориславци.
Веднага след моста обаче...в далечината видяхме кръжащите над скалите лешояди и спряхме да ги видим.
За съжаление беше прекалено далеко за снимане с моя обектив и затова наблегнахме на гледане с големия морски руски бинокъл,който този път мъкнех с нас специално за случая!

Изображение

Изображение

Почти всички участници...без моя милост...

Изображение

След 200-300м. и достигнахме дългоочаквания и сънуван от мен емблематичен меандър на р. Арда.
Тук...от мерак да стане хубава панорамка се изкачих по сипея много нагоре и...съответно снимането,а после и слизането граничеше с риск от претрепване и трошене на фотоапарата.За радост се разминах само с уплаха... :scared:
Все пак си заслужаваше...

Изображение

Изображение

...а след слизането ми щастието ни се усмихна още веднъж.Изведнъж в небето закръжаха поне 5-6 белоглави лешояда.Да..бяха високо за обектива на фотоапарата ми и детайлна снимка нямаше как да се направи,но...все пак се получиха някои сносни кадри,а с бинокъла спектакъла беше направо от първия ред...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Яд ме беше,че нямам обектив с по-голямо фокусно разстояние,но...каквото такова.Тъкмо ще има за какво да се върна отново тук...само,че по-подготвен!

Това беше и мястото от което най-не можех да се откъсна.Все казвах,чакай те малко само това...после пък чакайте един момент заради еди какво си...
Да,обаче...мърдане нямаше и така или иначе трябваше да продължим.Предстоеше ни избор на място и направата на бивак за втората вечер.Този път за съжаление...нямах набелязано определено място,а само идея да е около с. Бориславци някъде на влива на р. Арда в яз. Ивайловград.
А тя...Арда...продължаваше по пътя и правеше още куп красиви завои.Ето я малко преди да се влее в язовира.

Изображение

Изображение

Изображение

Преди селото имах да свърша нещо важно.Моя син е Борислав и всъщност...нещото беше важно.
С тази снимка поздравявам и Борката...с който изкарахме няколко чудесни дни на яз. Тошков Чарк това лято и който в последния момент не успя да се класира за този преход поради ангажименти!

Изображение

След селото в търсене на подход към място около язовира се натъкнахме и на срутения мост.

Изображение

Докато обикаляхме да търсим подходящо място,отново съжалих,че нямам по-голям обектив....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Доста пообиколихме ,за да търсим подходящо място,но в крайна сметка поради факта,че спим и се изнасяме разпънахме на една хубава поляна,където и чешма имаше.

Изображение

Всеки се забавляваше както му е кеф...

Изображение

Изображение

Изображение

А пък снимах...и се появиха дори и модели... :mrgreen:

Изображение

Гордо и невъзмутимо позираха без никакви притеснения.

Изображение

Изображение

Постепенно слънцето залезе,като ни дари отново с един невероятно красив залез.

Изображение

Беше супер отпускащо.Съзерцавах последните лъчи и някак огъня който бушуваше в мен натрупан от изнервящото ми натоварено ежедневие започваше да тлее и да пригасва. Намерих покой в заобикалящата ме красива и спокойна атмосфера и...честно да си призная момента хич и не ми искаше да отминава...

Изображение

Изображение

Изображение

Постепенно обаче мръкна ,а ние се подготвихме да се съберем около масата.

Изображение

Хапнахме,пийнахме...малко лаф и по леглата.Бях изморен от многото преживявания през деня и заспах на мига.
Не сънувах нищо...и защо ли?
Ами просто е...обикновено сънувам местата където искам да отида и копнея за тях,а сега...ами аз бях там...затова и нямаше сън.
Сутринта отново без да си давам зор....около 07.30ч. се излюпих и дори успях да направя няколко снимки на бивака.

Изображение

Пазача на поста си...

Изображение

Рибаря...и той на поста си....
Сякаш и двамата не си бяха лягали въобще :hmm:

Изображение

Опс...усети ме.... :oops:

Изображение

Ние пък сме на кафенце с невероятен изглед...

Изображение

Лагера...

Изображение

Изображение

Полека прибрахме бивака и прехода продължи в посока с.Мезек.

Следва продължение.....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Експедиция 2013г...сагата продължава...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 03 Сеп 2013 09:50 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Ден трети...
Както вече писах,станахме и сега сравнително рано ,поснимах,хапнахме и пийнахме кафенце.
Това е най-кофтия ми ден от началото на прехода.Как така сме устроени,че хубавите неща преминават покрай нас с бясна скорост,а лошите имам чувство,че се нижат с векове... :(
Така беше и сега за съжаление.Имах чувството,че съм очаквал това пътуване толкова дълго,а то се изниза ...толкова бързо.. :(
Както и да е,събрахме бивака за последен път и потеглихме.Дестинацията беше с. Мезек и крепостта.Имах идея да посетим и Глухите камъни,ама...с комбито нямаше как да стане и отпадна.
Потеглихме и още в следващото село ми попадна интересна табела.Явно в изоставеното селце,някога е кипял живот.

Изображение

Изображение

Скоро пристигнахме и до крепостта.Крепостта Мезек е една от най-запазените крепости в България.Отдалеч изглеждаше внушително,въпреки "индианския лагер" ,който някой умник/отново с цел печалба :o / ,беше разпънал пред нея.То бива бутафория бива...ама то това си е направо трагедия.Поне...вместо пластмасовите коне,да бяха вързали един жив такъв...щеше да придаде малко живот на цялата смехотворна история/ иначе табелите за стрелба с лък и т.н....срещу заплащане разбира се :idea: си бяха съвсем както трябва/.

Изображение

Все пак моя син поиска и беше сниман пред пластмасовото нещо...наречено кон!

Изображение

Изображение

Бойната кула на ъгъла беше почти на 100% запазена ...

Изображение

Изображение

Влизаме вътре.Вътрешността представлява /поне за момента де/,един огромен двор заобиколен от крепостните стени.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Бутафорните войници бяха наистина както и Веско от Варна писа...донякъде не на мястото си и доста смешни.Особено тия на които им се виждаха...гумените ботуши... :o
Все пак...семейството ми реши да се запечата с част от декора.

Изображение

Изображение

Изображение

Всичко е отново ясно...ЕС си е платил/донякъде де/,за реставрация и облагородяване...

Изображение

Една панорама на вътрешността/извинявам се за недотам доброто качество,но...отново бяхме на обяд в неподходящо като осветление време :( /

Изображение

Всичко което беше смехотворно и бутафорно до един момент го приемах със съжаление и разочарование,но...нещо съвсем истинско направо ме шокира... :o
Разхождайки се в най-отдалечения ъгъл попаднахме на...бункер :o ...и то бункер който беше изграден вътре в крепостта.Не разбирах/и продължавам да не разбирам/...така ли се свършиха баирите,че точно в крепостта ,която е национално богатство и културно наследство трябваше да се построи въпросното съоръжение :hmm:
Толкова ли празни кратуни са го мислели това на времето...направо нямам думи....
Върху бункера се вееше българския флаг и ние решихме все пак да се снимаме с него въпреки неподходящото положение на слънцето.

Изображение

Изображение

Изображение

Единственото позитивно ново нещо в тази крепост бяха столчетата и масичките изградени от дърво и то под дебелите сенки на бадемови дръвчета.Приятно за отмора след обикаляне под палещите лъчи на жаркото слънце.

Изображение

Децата събраха и малко бадеми и се почна едно...чук/трак и одъвкване след това... :)

Не се заседяхме много.Едно ,че път ни чакаше и второ...точно в единия бадем над нас, огромни стършели си бяха направили гнездо и постоянно фучаха наоколо.Майка ми преди години я бяха нахапали такива насекоми и се наложи да лежи в болница под лекарско наблюдение.Така,че...не беше шега работа.

Изображение

Излиза ме от крепостта и тръгваме към колите.Аз се обръщам и...запечатвам за последно няколко кадъра,като усилено се стремя да не хващам бутафорния смехотворен "военен лагер" пред нея.

Изображение

Изображение

[img]http://files.offroadsz.com/LUBASHKI777/Istochni%20Rodopi%20-za%20FTP/203-Untitled_Panorama53.jpg[img]

Продължаваме единодушно и се изкачваме до вр. Шейновец.Най-високия в района с прекрасна гледка към източния дял на Родопите и яз. Ивайловград.

Изображение

Изображение

Пускам едно видео от интернет пространството,за да разберете какво се е случило на този връх,какъв героизъм са проявили нашите български войници и...реално къде точно започва Балканската война!

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Uppaa3ov1ik[/youtube]

Тук също имаше изграден бункер,но...все пак донякъде се връзваше и с историята и с нагласата ми за мястото.

Изображение

Изображение

Първия достигнал върха.

Изображение

Изображение

Изображение

Изгледите въпреки многото мараня пък бяха уникални.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Винаги са ме кефели огромните съоръжения...и тази телевизионна кула не направи изключение.Най-вече извън височината и,ме впечатли сглобката на кулата към фондамента...сериозна работа...

Изображение

Изображение

Последна снимка нагоре....за съжаление хващам основно зловещото съоръжение :(

Изображение

Тръгваме...пътя се вие надолу като от време на време ни открива прекрасни гледки.Скоро стигаме селото и от там се отправяме към Свиленград.
Искам да спомена,че...освен новия асфалт/тука вече съм объркан и не съм сигурен на кой точно е дело :hmm: /,по целия път от 13км. имаше изградена ...вело алея с всичките му там знаци и маркировки :o .
Бях впечатлен.... :)
Скоро пристигаме и в града на митничарите.Той ни посреща с 35-градусова жега.Центъра направо тлееше.Решихме да хапнем нещо за обяд преди пътя за Ст. загора,ама къде...
Докато се чудим,аз звъня вече на мой приятел и авер от казармата-Наско.Човека беше искрено изненадам,защото не знам колко пъти ни е канил да отидем към този край и да се видим,ама ние все нямаме път и сега хоп...импровизирано посещение.Зарадва се много и само каза:

-Чакайте ме пред хотела....идвам до 2 мин.

Ние се тупнахме пред х. Свилена и ...изчакахме.

Изображение

Изображение

Изображение

Много скоро моя човек пристигна...то не бяха ръкувани и прегръдки...
Веднага отсече...

- Знам къде да ви заведа да хапнете добре.

И наистина...заведе ни в един бих го нарекъл оазис сред пустиня.Насред напечения от жаркото слънце град се настанихме в едно заведение по дебела сянка и то наистина с невероятно добра кухня и нормални цени!

Изображение

Изображение

Уж..за малко,а откарахме близо 2 часа в приказки и хапване.
Вече към 16.00ч. с нежелание се надигнахме и се насочихме към финалната права.
Наско ни изпрати и ние по магистралата до Харманли,а след това през Симеоновград затворихме кръга прибирайки се в Ст. Загора.
Разстоянието и по километраж и по GPS беше еднакво...414км./споменавам на няколко пъти,че с 31" гуми поне моето Терано изравнява пробега с точния по GPS.
Изображение

Изображение

Така завърши добавката към лятната ни експедиция.На мен ...просто ми беше нужно нещо такова.Преживяхме 3 дни изпълнени с много емоция,много вълнения и много красота.
Наистина...както и жената ми констатира,източните Родопи нямат нищо общо с централните и западните,но...и те си имат своя чар и своята мистика.
Видяхме и усетихме всичко....благодарен съм за тази реализирана възможност ,която ни се отвори!
Поздрави на всички!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: