Дата и час: 15 Ное 2018 08:46




 Страница 1 от 1 [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: От дебрите на Родопа до върховете на Пирин - 2013г.
Непрочетено мнениеПубликувано на: 02 Авг 2013 22:36 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте,
от месеци насам планираме как да направим ежегодната ни експедиция по планините.Плановете претърпяха големи промени във времето и като дестинация и като нощувки и като организация.
Винаги в летните експедиции ме е привличало едно основно нещо и то е...да отида на непознати и красиви места.Да релаксирам на 100% и спомена за преживяното да ми помага да се преборя с напрегнатото ни ежедневие дълго след мероприятието.
Днес ще се опитам да ви разкажа как направихме нашето пътуване през 2013г.,какво видяхме и какво преживяхме,а снимките...някои от тях не са много за показване поради не дотам доброто си качество/имаше случаи просто да грабна фотото и да щракна...и каквото излезе/,но...те пък илюстрират някакъв момент от експедицията и няма как да ги игнорирам.
И така...тази година решихме да планираме по-малко дестинации за лагеруване,а да наблегнем повече на релакса с по-дълги престои.
Дестинацията...ами разбира се Родопите и Пирин!
Още преди месеци имахме предложение за съвместни първи дни от Борката/Мишеморков/ на яз. Тошков чарк.
Идеята ни беше да сме на Беглика и то поне 3 нощувки,но...защо пък да не сме заедно.Тошков чарк е непознат язовир за мен.Макар и многократно да съм минавал в непосредствена близост до него,никога не съм се отбивал и никога не съм го виждал на живо.Информацията ми за този язовир беше,че е с труднодостъпни места за бивакуване/това се потвърди и в последствие/.По тази причина беше малко посещаем,което пък беше много добре за нас...бягащи от шума и цивилизацията и търсещи уединение сред природата,тишина,красота и релакс!
Приехме идеята,а и щяхме да сме заедно с Борката, чиято компания си е направо кеф да почиваш :yes:
Две седмици преди старта започнахме усилна подготовка.Кой какво ще носи,какво ще се купува,монтаж на покривни палатки,отсяване на оборудване/тук вече всеки самосиндикално преценяваше какво ще му е нужно/ и т.н.все готини неща свързани с подготовката/винаги ме е кефила подготовката...някак си ме кара да мечтая /
И...деня дойде....Джиповете натоварени до тавана потеглиха към невероятната Родопа планина и...към неизвестното/е поне за нас с Марин де/
Ето и няколко кадъра от старта...
Тук щракнах една набързо...всъщност имаше още доста багаж... :o

Изображение

Тераното готово за предизвикателства.

Изображение

Новата броня и лебедката стоят гордо на носа на кораба майка, аз дори и не подозирах,че първия тест/не ми остана време да тествам лебедката и конструкцията след направата,поради подготовката за експедицията/на лебедката,ще е ...направо в боя поради необходимост.
Както и да е...джиповете строени и старта по традиция официално е даден!

Изображение

Тъй като една част от времето ни на язовира щеше да е свързана и с риболова/това си е една краста,която иначе все пренебрегвам и не оставям време за нея/,се наложи да търсим змиорки за стръв на Циговчарк.Отбихме се от пътя с единия джип,но...ядец...човека каза:
- ами утре
За нас това "утре" означаваше едни 50-60км. ,обаче нямахме избор.Взех телефона на собственика на магазина,че да не си правим няколко екскурзии до там и потеглихме.
Като цяло пътя от Ст. Загора до Тошков чарк премина безпроблемно и няма нищо за разказване.
Всъщност ние не знаехме много точно къде е мястото за бивак,но по обяснения на Борката/той ни чакаше от предния ден на язовира/ и най-вече GPS-координатите дадени ни от него ни помогнаха да не се лутаме по ръкавите на язовира и...скоро пристигнахме.
Откри ни се една невероятна гледка ,но за нея по-късно и то в различни краски,че багаж ни чакаше да разтоварваме и палатки да разпъваме.
Да ви кажа...толкова багаж не вярвах,че е поело Тераното.. :o ...и това не беше всичкия на всичкото отгоре...

Изображение

Важната течност... ;)

Изображение

Не се стърпях и...докато жената не ме гледаше :oops: ,набързо щракнах две снимки на това което ни заобикаляше...Нито времето ,нито слънцето бяха подходящи,ама юнашко сърце не трае... :D

Изображение

Изображение

Беше време да прибирам фотото,че Марин вече беше почти разпънал палатката,а ...аз си снимах наоколо и имаше вероятността престоя ми да започне с бой... :grin:

[/img]http://files.offroadsz.com/LUBASHKI777/Expedicia%202013g/Korekcia%20za%20temata%20cast%201-%20za%20FTP/007-DSC_0175.jpg[/img]

Както Борката спомена по-късно...май донесохме кадема и на риболова с нас.Предния ден е кълвало много вяло,а след нашето пристигане направо рибите се избиха коя да ни клъвне. 8)
Тъй като въдиците които нося са винаги най-отгоре и реално се свалят първи от целия багаж,малкия ми син с Борката грабнаха неговата въдица/нали са и адаши ;) / и се започна урок по риболов.
Как се разпъва въдицата,как се връзват кукичките,как се слага стръвта и...най-вече как се замята във водата.Това последното си беше висш пилотаж,тъй като в случая ставаше между дузина други въдици и се изискваше много голяма точност и прецизност.Малкия обаче имаше голям хъс и много скоро...освен ,че не се отличаваше от другите рибари,ами започна и риба да хваща... :o
Първата беше дребен костур,но...за начинаещ си е тренировка...

Изображение

Скоро и нашата палатка беше разпъната,а няма да ви казвам отгоре какъв изглед се откриваше през прозореца към язовира!

Изображение

Малкия продължаваше обаче със серията...вече и с доста едър улов...пък аз заточен под зоркия поглед на жената прехвърлях багаж насам-натам... :(
Цялата чета от най-малкия до най-големия под ръководството на Борката...

Изображение

Изображение

Боби щастлив от улова....

Изображение

Марин/и той начинаещ в риболова/, като видя какво прави моя син отиде чак на другия край на ръкава да пробва....В интерес на истината донесе и риба

Изображение

Времето напредна и започва да се свечерява.Котловината в която се намирахме,не беше най-подходящата за снимки,защото слънцето от неподходящо ...изведнъж изчезваше пък нацяло и момента на топлите златни краски,както и на меките сенки очакван от фотографа...направо почти липсваше.
Както и да е...ландшафта не можех да променя,та се опитах тия дни да направя каквото мога.

Изображение

Лагера ...

Изображение

Мариновата обител и...запасния вариант,ако го изгони жена му от палатката... :lol:

Изображение

Беше ред и на...развалянето на въздуха... ;)

Изображение

Я да се обърна и да видя вижда ли се язовира или го замъглихме....
Няма...всичко е наред... :grin:

Изображение

Може и да се мръква,но моя син упорито пази въдицата.Не бях виждал скоро у него по-голям мерак за нещо като риболова.

Изображение

Скоро слънцето се скри съвсем ,като ни напълни очите с ярките краски на своя залез.

Изображение

Ние се събрахме под голямата палатка/наистина е голяма,вътре можехме двамата с Марин да си паркираме джиповете...и двата.. :o

Изображение

Хапнахме,пийнахме/както си му е реда/ и...хайде по палатките.Така завърши ден първи,а престоя ни се очертаваше да прекрасен!
Сутринта станахме рано.За нас обаче не изглеждаше нещо особено,може би невероятно чистия въздух ни караше да отмаряме по-бързо.Язовира ни посрещна с огледална повърхност,с много красота и дори малко тайнственост....

Изображение

Изображение

Изображение

При тази надморска височина/около 1400м./ и водоема ,нямаше начин да няма и конденз по палатките.Наистина...имаше го,но за щастие само отвън.Поне при мен вътре беше идеално сухо.

Изображение

Сутринта си беше хладно...да не кажа дори и студено,и всички търсеха слънцето с чаша топла напитка в ръце.

Изображение

Рибката хваната предния следобед чинно чакаше да бъде изчистена и да посети тигана :)

Изображение

Използвах доколкото можах утрото и пообиколих лагера с фотоапарата.Красота намирах навсякъде...във всяко горско цветенце ококорило се също търсещо лъчите на утринното слънце и дори във всяка една паднала шишарка.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Дойде време и с Борката и неговата Фронтера тръгнахме ,за да се заредим със заветните змиорки за стръв.За целта последва един преход до Циговчарк от 50-60км. в двете посоки,но...нямаше как.Поне не бързахме,а и фотото беше в мен... :grin:
Направи ми впечатление,че пътят Доспат-Батак който го правят като писта от Монте Крало ,постоянно се работеше по него.Без значение Събота,Неделя или делник е...

Изображение

Като знам какви дупки беше преди...дори с джиповете се караше едвам едвам....,а сега...магистрала... :yes:

Втори опит успешен...взехме стръвта и хайде на обратно,ама...фотото малко обърка скоростта на връщане.На отиване набелязах няколко местенца за снимки и...добре ,че Борката е търпелив :friends:

Язовир Батак...красиво,но...супер пренаселено,скъпи курорти и хотели...абе с две думи не е за нас търсещи уединението на дивата природа,спокойствието и релакса.

Изображение

Изображение

Продължихме и скоро се отбихме от асфалтовия път по черно за Тошков чарк.Тук отново имахме спиране ....
На отиване минахме покрай едно невероятно езеро...за съжаление обаче станало някакси частен развъдник за риба и...заградено с предупредителни табели.
Все пак направих няколко снимки...

Изображение

Изображение

Изображение

В долния край обаче отвън не успях да се справя с оградата и се наложи...да прескоча една бодлива тел на един вход и да мина от вътрешна страна :oops:
Навсякъде пишеше "Риболова забранен",а аз нямах намерение да риболовствам макар ,че...

Изображение

....и аз хванах няколко риби.... :o
С фотоапарата разбира се... :D

Изображение

С помощта на поляризационния филтър ,водата стана прозрачна загубвайки отблясъците от светлината.Така все едно бях в музей аквариум...

Изображение

Изображение

Трудно се откъснах от магическата гледка.Добре,че имаше с мен придружител да ме наглежда.... :mrgreen:

Продължихме още малко и...нова спирка.Огледахме рекичката,докато Борката ми разказваше колко пъстърва има в нея.
Ето в такива вирчета може да се улови тя...

Изображение

Беше хем красиво,хем едно такова риболовно.Представих се удоволствието от един такъв риболов...направо супер.
Е...ние време за такова мероприятие в момента нямахме,ама...аз все пак "хванах" и тук нещо ;)

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Както съм твърдял многократно...в Родопите чешмите са повече от боровете.Та правилото се потвърди и сега...

Изображение

Хайде...вече се прибираме...,ама...още няколко кадърчета а... :saint:

Стената на яз. Тошков чарк...

Изображение

...и изглед от нея.

Изображение

Хайде за последно и малко снимки по нашия ръкав.

Изображение

А ето и лагера ни...сниман доста от далеко.

Изображение

Изображение

Още един по-близък опит към лагера и сме...възнаградени :)
Ванката от шатрата ни маха за поздрав!

Изображение

Изображение

Завърнахме се в лагера,а там...заради обедните "жеги" имаше треска за плувен ден в язовира.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Попитах малкия Ванко...
-Къде искаш да ходиш?
Отговора беше еднозначен,а аз защо въобще попитах... :hmm: :mrgreen:

Изображение

Естествено предвид възрастта на моя малък приятел,се наложи и придружител да му се назначи извън жилетката.
Естествено щастието веднага дотърча на лицето му.

Изображение

Хайде и мама да поплува,а Ванко...чинно строен на брега вече като наблюдател.

Изображение

Водата не беше топла,но не беше и студена.Проблема се очерта по-скоро със замръзване след излизане на брега.

Изображение

Моя син...дори и качулка сложи след освежителното плуване в язовира :o

Изображение

Разходих се малко по брега да запечатам красотите наоколо...е поне отчасти де...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Следва продължение....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: От дебрите на Родопа до върховете на Пирин - 2013г.
Непрочетено мнениеПубликувано на: 02 Авг 2013 22:46 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Денят продължи с всякакви забавления.Всеки се занимаваше с това което го кефи и отпуска.Абе...почивахме на макс.
Време беше и аз да получа снимка с улова... :)

Изображение

Не беше от най-едрите костури,които хванах,но...фотоапарата пък беше на лице в този момент.

Изображение

В края на деня,Борката ни забърка от вълшебната отвара/подобна на онази ,която пият Астерикс и Обеликс :mrgreen: /,.....

Изображение

...а ние наредени на централната ложа и наблюдаващи спектакъла на природата,просто не устояхме и импулсивно си казахме...наздраве!

Изображение

За протокола държа да отбележа,че всичко което пие моя син навсякъде по снимките/а и извън тях разбира се / е бутафорно.В случая ментата беше заменена със зелено киви ;)

Наздраве приятели...за релакса и красотата на подобни девствени местенца,помагащи ни да се отърсим от ежедневното напрежение и стрес!!!

Изображение

Естествено,след консумация на отварата...подобно на храбрите гали Астерикс и Обеликс и ние се развихрихме.Е...наоколо няма римски войници,които да разхвърляме по поляната,та затова....

Изображение

Полека полека и ден втори се изниза.Започна отново да се свечерява с всичките му там екстри/проби за снимки и...разваляне на въздух с барбекюто/
Започвам със снимките...

Изображение

Този пън,все още не знаеше,но по-късно щеше да краси лагерния ни огън!

Изображение

Беше невероятно готин и голям и ни поддържа огъня 3 вечери :o

Изображение

А лагерния огън...ами той вече беше запален и освен топлина и уют,ни донесе и много красота!

Изображение

Малко по-ляво от огъня,пък чакаше реда си специалитета на заведението...Пиле на тенекия!

Изображение

Отдалечих се от лагера,с цел да разгледам околността по-подробно.

Изображение

Изображение

Беше неземно....

Изображение

Тук е мястото да отбележа,че лагера ни беше построен на носа между две реки.Мястото беше идеално както за риболов,така и много красиво за отдих и отмора!

Изображение

Изображение

Огъня причудливо пушеше,като по филмите ...

Изображение

Изображение

Изображение

Върнах се в лагера,и Марин като забеляза ,че ме е изтървал и съм една сесия пред него извади едни фотоапарати...направо с лопата да ги ринеш... :mrgreen:

Изображение

Накрая гласува доверие на Росито да ми направи фото...ама в крайна сметка не стана ясно тя мен ли снима или...аз нея... :mrgreen: :mrgreen:

Изображение

Завъртях се около тигана и...част от днешния улов вече се пържеше...

Изображение

Първото пиле и то да не остане по-назад...

Изображение

За разнообразие на свечеряване да хванем и малко риба...

Изображение

Тука...нещо едро ще да се е хванало.... :hmm:

Изображение

В един момент видях в далечината още един релаксиращ...Моя син направо готов за аксет по Памир,Алтай или дори Тибет.

Изображение

Пълно сливане с природата....

Изображение

Ама то май всички се чувствахме така.Аз не знаех нито къде ми е телефона,нито колко пропуснати имам...не знаех дори и кой ден сме...
На това му викам аз откъсване от напрегнатата цивилизация,а залеза над Тошков чар отново ни омая с топлите си краски и причудливите си сенки...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Тъй като преценихме,че едно пиле на тенекия май няма да ни стигне до никъде/това чистия планински въздух отваря ееееййййй.....такъв голям апетит на всички/,заложихме и второ...Дървата се подреждат по специален/дори почти ритуален/ начин около него...

Изображение

Скоро по-малката сестра-Луната замени братчето си Слънцето на небосвода.Притъмня ,обаче с онази красота и загадъчност...като по приказките!

Изображение

И в резон с обстановката...Марин извади червеното вино Мерло резерва - реколта 1997г....

Изображение

...а вечерята ,която си спретнахме беше и на романтичното осветление на свещи/е...отгоре ни светеха в запас и диоди де,но...романтика не липсваше на масата/...

Изображение

...наздравици също!

Изображение

Огъня пък придоби друг чар.

Изображение

Изображение

Както споменах...пъна беше положен върху огъня и не изгоря цели 3 вечери,а да не говорим,че внесе един невероятен сюжет измежду пламъците!

Изображение

Изображение

Следващия кадър импулсивно нарекох..."на края на света".Още щом го видях си казах...Боже,Доката е стигнал на ръба на света,зад него се вижда само космическата бездна с някаква мъглявина отдясно и звезди и...той както се е обърнал да ни снима дано да не падне оттатък ръба... :o :mrgreen:
Наистина...интересна илюзия се е получила от играта на светлината.

Изображение

Така минаваха дните ни в хапване и пийване на невероятната трапеза....

Изображение

Изображение

Изображение

...да не споменавам рибената чорба и бобеца,който ни сготви Борката... :good:
Риболова особено за начинаещите беше супер кеф и дори дъжда не ги отказа от него.

Изображение

Изображение

Марин използва джета на Ванко къде по предназначение,къде по принуда... :mrgreen:

Изображение

Някои хванахме и по-големички рибоци...

Изображение

Изображение

Борката естествено веднага пое предизвикателството и имаше..."Империята отвръща на удара"... :mrgreen:

Изображение

Изображение

Снимах и се насладих на още красоти...

Изображение

Промъквахме се /еле аз с моя по-скромен като приближение обектив/,до един черен щъркел,търсещ жаби по реката.

Изображение

Изображение

Под секрет...Марин има супер снимка на щъркела разперил крила в полет.Надявам се ,че ще я пусне да и се насладим.

Тук сме след...преследването... :mrgreen:

Изображение

Дори и май открих нова дисциплина във фотографията...."Динамична фотография ала Винету"...включва тичане към обекта докато си извън полезрението му,промъкване все едно ще отвличаш пленник от вражески лагер и накрая...трябва да си снайперист...т.е. след всичкото бягане и промъкване да успееш да уцелиш с обектива ,щото...ръцете ти доста треперят и дишаш много учестено.... :mrgreen:
Тряя да я патентовам дисциплината като трибой... :mrgreen:

Ето и още малко красота ...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Тук имам задачка за вас...виждате ли дяволчето на снимката...???

Изображение

Ако не го виждате...ще помогна...

Изображение

В началото на темата споменах,че си подготвихме преди пътуването оборудването необходимо ни за изкарване в планината една седмица.Аз взех мачете и мултитул на Викторинокс с мен,малкия Ванко и той се въоръжил...

Изображение

...ама Марин направо е прекалил.... :o

Изображение

.... :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen: ....

Борката и...Борката....пият бира и не им пука/е...малкия е на ябълка,ама на цвят заблудата е пълна :) /

Изображение

Ваньо и...Ваньо...тук под секрет организираха оръжейна работилница....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

...а по-късно и полигон за прострелка на оръжието.

Изображение

Изображение

Все пак и инструктор си трябва...Ванко щото още малък...

Изображение

А след края на обучението...боеца беше готов да свали и....

Изображение

....луната... :o

Изображение

Ето така минаха неусетно 3-те....грешка поради невероятното изживяване 4-те дни на яз. Тошков чарк.
Невероятна природа,невероятно спокойствие,невероятна компания и много ,ама много емоции!
И така...на 5-тия ден сутринта малко с нежелание дори стегнахме багажа,разделихме се с нашите другари и Тойотата и Нисана се понесоха към етап 2 от експедицията ни за тази година.

Следва продължение....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: От дебрите на Родопа до върховете на Пирин - 2013г.
Непрочетено мнениеПубликувано на: 02 Авг 2013 22:47 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така...двата джипа потеглихме към непознатата за нас дестинация.
Пирин...в тази величествена планина не бяхме ходили и плана ни беше да се изкачим до х. Безбог,да лагеруваме там на палатки и да се разходим из региона/е..имахме и още една идея,но тя е за друга тема/.
Държа да упомена,че предварително си бяхме извадили чинно разрешително от директора на парк Пирин за пребиваването!
Трака който бяхме начертали ни беше също непознат.Трасето не го бяхме минавали никога и разчитахме основно на GPS-ите.
Тази година за разлика от минали експедиции,бяхме решили да спестим някои неудобства особено за жените ни.Както забелязвате вместо 4 или 5 дестинации с по една или две нощувки,този път биваците ни бяха планирани само два/евентуално и един 3-ти ако не успеем да се доберем до Пирин за един ден/.
Маршрута от Тошков чарк до х. Безбог пък го подбрахме около 30/70% черно/асфалт/така поне показваше картата на Гармините ни/.Така се надявахме да успеем да преминем за един ден разстоянието от 120-130км.,но...нали знаете...обикновено "каквото мишката намислела,котката го разваляла".
И така... сутринта станахме рано,събрахме багажа и натоварихме машините.Пихме по кафе ,последно довиждане с нашите невероятни приятели и гас....

Изображение

От Тошков чарк няколко км. по черно,после малко асфалт до яз. Г. Беглик и там отново по черно до Сърница.
Язовир Г. Беглик ни се разкри с много красота и примамващи гледки,та едвам се удържах да не спирам на всеки завой... :oops:

Изображение

Изображение

Изображение

Времето беше доста променливо.Много често се заоблачаваше и аха да ни завали,и само след минути грейваше слънце....
Така достигнахме до Сърница .Това беше познатата ни част от прехода.

Изображение

Спряхме за някои провизии и аз останах около джиповете.Успях все пак да направя няколко снимки.

Изображение

Следващите няколко кадъра бих ги нарекъл..."двете крайности"...

Изображение

Изображение

Изображение

Между другото в градинката до паркинга имаше паметна плоча,която беше заградена с ограда и т.н.
Отдалеко си казах...това ще е сигурно гроб на някой ходжа или нещо подобно,но приближавайки се се оцъклих ,защото това беше паметник на загинал руски войн в освобождението.В същото време един възрастен човечец с потурки ,явно работник в местното озеленяване или знам ли ...чистеше тревата от паднали листа с гребло.
Нека всеки сам си направи изводите....На мен поне ми направи цялата ситуация невероятно впечатление,особено на фона на някои политически доктрини.... :x
Както и да е...продължихме в посока Ковачевица през планината.Минавал съм един единствен път от тук и помня една невероятно грозна гледка на фона на красивата планина.Това беше един палатков лагер на братя роми ,занимаващи се с бране на различни неща в гората/гъби,боровинки и т.н./
Не мога да открия снимката от тогава,но...цялата поляна беше осеяна с тонове торбички,хартии и боклуци.Тогава имах чувството,че се намирам не в Родопите,а в някое огромно бунище.Бях отвратен...
Сега минахме отново там...4-ри години по-късно...Ромите си бяха пак там..на абсолютно същото място,но...удивлението ми беше голямо,защото нещата изглеждаха коренно различни.Не видях нищо фрапиращо колкото и да се взирах..

Изображение

Не че нямаше съвсем боклуци,ама спрямо апокалипсиса от предния път...направо нищо не е...

Изображение

Не знам на какво се дължи промяната.Дали управляващите в района държат нещата по-изкъсо или пък ромите са се променили...отговор нямам!
Минавайки 50м. по пътя съзрях и къде събират боклука...имаше чинно организирано малко бунище.Беше грозна картина разбира се,но все пак беше обособено ,а не по цялата поляна...
Знам ли...догодина като мина от там ,може пък и сметоизвозване да им организира някоя природозащитна фондация... :hmm:
Пътят не беше с някаква особена трудност и джиповете се движеха стегнато.Спряхме за минута и с Марин си казахме гледайки часовниците си и изминатото разстояние,че май ще успеем да стигнем в рамките на деня.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Искам сега да отбележа един факт.Много от пътищата по които минахме,GPS-а ги даваше като асфалтови,но...всъщност те дори и помен нямаха от асфалт.На места дори имаше участъци преодолими само за джипове и нагоре.

Ето например един "асфалтов път"...дори се бъзикахме,че може ей сега да ни спрат за винетка ... :mrgreen:

Изображение

Майтапа настрана...ако аз съм един потребител закупил си картата за своя Гармин...и се набия по тези "асфалтови пътища" с лек автомобил,някой сериозно ще го пресърби някъде...
Наясно съм,че в разработката на първоначалната офроуд карта елементите с улици в града и номера на блока са по интересни за създателите,защото така се печели повече,но аз призовавам за малко повече внимание и към местата където няма как да спреш и да попиташ някой минувач...къде е еди кой си номер блок,защото в планината и гората си само ти,джипа и GPS-а...а на последния разчиташ най-много.
Та така...карахме си по...черно...докато накрая след Филиповци не излезнахме наистина на асфалт.
Моментна почивка...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Разбира се обаче...радостта на жените беше кратка и само след съвсем малко километри отново поехме по черно.

Изображение

Мислех,че вече катерим Пирин,ама...всъщност той изкочи пред нас с цялата си величественост.
Ето на там се бяхме запътили... :o

Изображение

Изображение

Тераното миналата година,когато се катерихме по Беласица ми загряваше малко .Сега обаче бях си направил екстра да включвам ръчно вентилатора на климатика и така да помагам на охлаждането.Не че стрелката се закова в тази жега и стръмното и прашно изкачване на средата/там и малко по-надолу и е обикновено мястото/,но мръдването и нагоре нямаше нищо общо с миналогодишния шок който изживях.
Така,че се движех нормално.

Изображение

Все още сме в Родопите...

Изображение

...или поне така си мисля...

Края на маршрута преди да излезнем на асфалт се оказа неочаквано доста по-хард от многото километри които преминахме.Пътя се стесни,завоите бяха остри и тесни между дърветата.Джиповете подскачаха неистово по камъните и коловозите.Успях да снимам само на едно местенце...че беше по-широко и можех да изляза свободно.

Изображение

Как не изгубихме палатките някъде в гората направо не знам... :hmm:

Изображение

Поне макар и стръмно беше сухо,а локвите в коловозите в гората не бяха проблем.

Изображение

Малко след този последен по-така участък стигнахме асфалтов път и след няколко км. закатерихме Пирин.
Разстоянието до х. Безбог е около 6км.,но...пътя е камък върху камък.Друсането беше добре за камъните в бъбреците,но за мозъка ми си беше почти постоянно състояние в нокдаун... :o
Въпреки това се катерехме макар и бавно ,но сигурно нагоре докато...."котката" се опита да ни развали работата.

Вече виждайки вр. Безбог и оставайки ни 200-300м. до хижата стигнахме да невероятно непроходим участък.

Изображение

Денивелацията си беше сериозна,а скалите големи по над 1метър.

Изображение

Снимките не могат да дадат реална представа за мястото,но...щом ние които не се плашим толкова лесно бяхме притеснени да не стане нашата работа като в приказката "власите на края на Дунава се давят"...
Лошото е,че поради многото "асфалтирани" пътища по трасето времето беше напреднало и стрелките показваха вече 18.00ч.,а на всичкото отгоре и изглеждаше,че планината няма да ни посрещне със слънце....мрачно и навъсено беше времето...
Започнахме да планираме откъде да се подходи/за отказване и дума не можеше да става ,въпреки мненията на женския състав/
Наредихме камъни там,където трябваше да минат гумите и...Марин като първа кола потегли....

Изображение

Връх Безбог ни се усмихваше...така близък и всъщност толкова далеч...абе май като се замисля, по-скоро ни гледаше сеира... :hmm:

Изображение

На следващата снимка се разбира горе-долу какъв е скалния праг...

Изображение

Марин даде гас и почти излезе,но не успя от първия път и спря на средата на прага.Подложих му камък зад задното колело,за да може да тръгне от място и той с всичката гас разравяйки порядъчно всичко по пътя си успя да се изкатери.

Изображение

Изображение

Втори бях аз.Първа бавна...че не можеш и да се засилиш порядъчно по тия камънаци ....

Изображение

Изображение

Изглежда лесно и елементарно....ама само изглежда.Предните колела губят сцепление заради наклона и само ровят и разкопават,а задните пък не мога да избутат целия джип нагоре и буксуват и разместват камъните...

Изображение

Ту също си личи височината на скалния праг....

Изображение

Тераното обаче изкачвайки се точно на върха загуби мощност и ...угасна... :o
В интерес на истината от известно време усещах някаква промяна в мощността.Нещо ми се струваше,че не е съвсем наред с джипа.Не се форсираше както трябва,не ускоряваше както съм свикнал.Гледах осторожно таблото,но...всичко си беше в ред ...и температурата и никакви лампи не светеха.Започнах да го отдавам на голямата надморска височина и разредения въздух...
Както и да е...запалих мотора и се опитах да тръгна от място.Не стана...
Марин беше разкопал,аз също след него и...джипа отново угасна,но този път давайки малко назад се чу и грозно стържене някъде отдолу.
Усетих,че някоя греда опря в скалата и...до там...

Изображение

Изображение

Аз съм упорит обаче...още два пъти пробване,два пъти гаснене и два пъти неистово стъргане....
Накрая си казах,че е време за тест на новата лебедка.Марин даде Тойотата назад,вързах се него и с помоща на лебедката/явно добре сме я изчислили и направили с Живко...не мръдна/ се извадих горе.

Изображение

Това не е въпросния камък...този го прегазихме безпроблемно...

Изображение

Притеснението ни беше да не би и нататък да има подобни участъци.Продължихме и въпреки многото и огромни камъни,къде лавирайки между тях,къде катерейки се отгоре им в крайна сметка...победата беше наша и след около 15-20мин./смятайте с каква скорост сме се движили-200-300м./ стигнахме местозначението си-х. Безбог!

Следва продължение....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: От дебрите на Родопа до върховете на Пирин - 2013г.
Непрочетено мнениеПубликувано на: 02 Авг 2013 22:49 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така...ето ни пред хижата.Пирин ни посрещна начумерено.Облаците се сгъстиха,вятъра беше доста силен и макар да бяхме юли беше направо студено.
За сметка на това обаче...беше пък красиво....

Изображение

Хижата се намира на плато,което заградено от вр. Безбог и скали на полудъга.В средата на платото има езеро.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Разрешителното ни даваше право да бивакуваме където си харесаме в този рай.Най-напред обаче отидохме в хижата,за да се обадим на хижаря и все пак той да даде мнение относно нашия лагер/от многото си експедиции сме се научили да ценим порядките във всеки район,защото извън разрешителните си има и неписани закони.Човека ни посрещна с удивление и ни попита как преодоляхме каменната преграда.Ние тъй като бяхме изморени му отговорихме...ами с мерак и желание.Тук е мястото да спомена,че пред хижата се мъдреше една поочукана/даже не знам дали не е и обръщана/ Лада Нива.За да е тук...и тя трябва да е минала по единствения път по който бяхме дошли и ние.Наистина..на скалния праг имаше отстрани дири ,които минаваха по левия бряг,но с порядъчен страничен наклон и доста тясно място за гумите.Явно човека е минавал от там,защото с Нивата през самия праг е невъзможно да се мине.Ние доста оглеждахме тази възможност,но единодушно се отказахме поради доста изместения център на тежеста ни заради покривните палатки и тежко натоварените и доста по-широки от една Нива джипове.
След първоначалната раздумка,хижаря каза твърдо:
-Тук не може да разпъвате палатки...забранено е.Дори и с джиповете е под въпрос дали няма да ви глоби парковата охрана.
Тогава ние му казахме,че имаме разрешително и т.н. и той омекна.Разбра обаче,е явно няма да сме му потенциални клиенти и набързо привърши разговора с нас,като махна с ръка и каза:
-Ами разпъвайте бивака където си харесате...щом имате разрешително.
Всъщност...бяхме отново на старта...то това където си искаме и без да го питаме можехме да го направим :hmm:
Както и да е...оставихме джиповете пред хижата и отидохме пеш да огледаме за подходящо място.

Изображение

Тръгнахме ,като се оглеждахме....места подходящи бол.Поляни с цветя,езерото...направо райска обстановка/въпреки студа и вятъра/.Отидохме в района и на старата хижа...
Много неща се съобразяват когато човек се подготвя за експедиция и посещение на непознати места,но ние /а уж не сме новобранци/нещо бяхме пропуснали... :(
Бяхме пропуснали това,че...парка наистина беше парк...Красота,чистота,девственост и представяте ли си ние...разпънали бивак,барбекюта,миещи мазни чинии и съответно водата с помията оттичаща се в кристалните води на езерото.... :o ,да не говорим за това,че трябваше да мачкаме с джиповете някоя девствена поляна,с всичките и цветя и клекове... :o
Стоп...до тук...това не е нито в нашата природа,нито в нашите разбирания.Наистина не вярвахме ,че тук ще открием този рай/дори и имахме идея за едно мероприятие в района,но предвид обстоятелствата то се обезсмисля/.
Майната му на разрешителното...така и ще си изгори...По-важното е след нашето посещение да не се чувстваме като унищожили дори и цветенце от този рай!!!
То хубаво...съвестта ни проговори на време...ама какво да правим от тук нататък :hmm:
Хижата предлага стаи,но ценово са на хотелски начала/на морето май ми излезна на нощувка по-евтино спането :o /,а ние тръгнали на палатки по планините не бяхме планирали подобен бюджет и то на края на експедицията.Връщане назад през скалния ад от 19.30ч. почти по тъмно беше самоубийствена мисия.
В крайна сметка...договорихме се с хижаря и взехме по-малки стаи/ние се напъхахме в двойка вместо в тройка/,дадохме почти всичко като средства с което разполагахме и останахме да нощуваме в хижата.
Имахме обаче и още едно притеснение...при това навъсено време дали няма да се окаже накрая,че сме трошили джиповете и сме си дали последните пари за хижа,без да можем на следващия ден да се разходим до езерата... :hmm:
Легнахме си със свити сърца...

Изображение

Утрото ни посрещна....усмихнато и лъчезарно...

Изображение

...и нашето настроение се приповдигна от очакваната разходка.

Изображение

Връх Безбог ни гледаше отгоре и сякаш ни казваше...
-Изкарах ли ви вчера акъла а...?
Вечерта района ми се видя красив....,но сега беше направо ослепителен и то не поради изгряващото слънце!

Изображение

Изображение

Изображение

Събрахме си багажа,лека закуска с кафенце,освободихме стаите и...тръгнахме в посока Попово езеро.Разстоянието го дават час и половина в едната посока,но при нас имаше утежняващи обстоятелства.Освен Ванко ,който е на 4-ри години в групата имахме и ...двама фотографи,а там забавянето ставаше голямо :mrgreen:
Един възрастен турист ни предупреди,че макар и да ни изглежда от таза страна стръмно,всъщност на обратния път е много дълго и стръмно нагорнището.
Тръгнахме,като се разбрахме,да се уточним като стигнем първото езеро дали ще имаме времето да продължим нататък или не.

Скоро хижата остана зад нас,а ние се катерехме по стръмната пътека нагоре...

Изображение

Изображение

Изображение

Изгледа от предела беше уникален и вълнуващ :o

Изображение

Пътеката тръгна равна горе по билото между клековете и след това последва дълго спускане към Попово езеро.
Гледките ,които ни се разкриха бяха омагьосващи.

Изображение

Ето там отивахме/езерото зад гърба ни/

Изображение

Чух случайно преминаващ турист при гледката да възкликва...
-Какви Алпи бре...каква Щвейцария...вижте какво имаме тук!!!
И беше прав...

Изображение

Езерото се гушеше долу в ниското,а от двете му страни като исполини се извисяваха към небето...
Връх Сиврия/Сивритепе-2591м./

Изображение

...и връх Дженгал/2730м./

Изображение

На следващата снимка се вижда и пътеката минаваща през рида...

Изображение

Всичко което живее на над 2000м. височина ме впечатлява.А тук имаше много живот.Прибяга дори и един гризач/не бях толкова бърз с фотото/...

Изображение

....а цветята оформяха една гигантска градина и изглеждаха така,сякаш някой умишлено ги е садил и поддържал... :o

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изглед от долината преди самото езеро.В ляво се виждат/на снимката трудно,че е и намалена като размер/,отточно езеро и няколко водопада...

Изображение

Изображение

Водата течеше в краката ни.
Изворчета,рекички...кристална чистота.В хижата ни казаха,че става за пиене без проблем.Само внимавахме,да не ни изпопадат зъбите,защото температурата и беше близо до нулата...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Понеже вървяхме малко разпръснати/все пак не всеки можеше да поддържа темпото та другите,а и често спирахме за снимки/,излових малкия как с наслада отпива от кристалната и студена пиринска вода,идваща вероятно директно от топящия се сняг по-нагоре...
Той си мисли, че сме далеко и не го виждаме,ама...обектива всичко вижда... :mrgreen:

Изображение

Изображение

Красота и респект към майката природа...

Изображение

Изображение

Ето го и отточното езерце с водопада за който споменах по-горе...

Изображение

Изображение

Изображение

Превалихме още една височинка и...ето го Поповото езеро...разкри ни се с невероятна красота.

Изображение

Обърнах се назад в посоката от която бяхме дошли...
Изхода на езерото...

Изображение

Поседнах ме на полянката до езерото да хапнем и да си починем.Децата намериха невероятно забавление в една голяма пряспа сняг и лудуваха.Лежах на езерото и бях напуснал реалния свят.Бях...някъде...или може би ...никъде...Чувствах как се пречиствам и сякаш ставам друг човек.
Не исках да тръгвам...Няма ли начин да остана завинаги тук...
Явно не...глъчката на децата ме връща от унеса,и в същото време чувам реплика...
-Хайде...трябва да тръгваме назад...
Казва го жена ми,но и тя май не е много сигурна,че иска да си тръгне от това място!
Както и да е...тръгваме обратно с явно нежелание.На връщане стъпвайки по дългото нагорнище и изпускайки тежко въздух се усещам че си тананикам...химна на България...
"Мила родино,ти си земен рай"....никога,ама никога не ми се случвало точно пък химна да си тананикам.
Колоната ни е отново поразкъсана.Един върви малко по-напред,друг малко по-назад.Изведнъж между две възвишения оставам напълно сам и от някъде вятъра ми донесе ...звуците на химна..."Мила родино,ти си земен рай"...
Оцъклих се... :o ...Боже казах си полудявам и вече ми се причува,че някой някъде пее това ,което аз дори не по волята си ,а по силата на някакъв вътрешен импулс си тананиках докато се катерех.Казах си...сигурно е от разредения въздух,ама...и друг път съм се качвал на по 2300-2400м. и нищо не ми се е причувало.
Продължих с малко по-бърза крачка,за да настигна част от групата притеснен от случващото се и...какво установявам...
Минавайки следващото възвишение настигам моята жена и сина ми ,а те...пеят химна с пълни гърла..."Мила родиноооо,ти си земен рааай"....и вятъра съответно го носи из висините наоколо...
Явно мястото е такова...карате да се възхищаваш, и да ликуваш от заобикалящата ни красота.
И как няма при тези гледки...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Поне се успокоих,че нямам слухови халюционации... :?
Въпреки, че наближавахме превала,който ще скрие гледката зад нас,аз се обръщах постоянно да я съзерцавам.

Изображение

Изображение

Изображение

Някак...макар и тази красота да остана далеч,всъщност ...не...тя беше съвсем близо...
Тя беше някъде в сърцето ми,заедно с цялата хармония,простор и магнетизъм.
Болеше ме проблемното ми коляно и реално дългото и стръмно нагорнище го катерех основно на единия си крак,но някак това като че ли не го усещах...сякаш не беше някакъв проблем.Вървях подтикван от някаква вътрешна сила.
Скоро превалихме височината и почти бяхме стигнали платото с хижата.

Изображение

Изображение

Гармина ,както винаги...точен...

Изображение

Изображение

Стегнахме багажа и потеглихме към дома.Още много километри обаче,аз духом бях там...горе...

Изображение

Времето отново стана силно променливо,ама...ние си знаехме,че само ни плаши.. :yes:

Изображение

Изображение

Изображение

На връщане по надолнището скалния праг го минахме много по-лесно/е то е нормално де,няма гас,няма боксуване и местене на камъните и т.н./
Всеки избра различен начин да се спусне,като Марин по мнение на всички, леко се опита да обърне Тойотата...

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=xnsrLxcqx1g[/youtube]

...а аз избрах по-сигурния начин ,макар и да се наложи да си понаредя някой и друг камък по трасето.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=0WTA4_mu22s[/youtube]

Пътят до дома премина почти без ядове.Казвам почти,защото всъщност изпреварвайки по завоите към Юндола изведнъж достигнах развръзката на губенето на мощност.Компа на Тераното каза "цък",светна чек лампата и...на 3-та макс 50км./ч. :o
Определено имах проблем с джипа.Последва консултация по телефона със Спарки,извадих и OBD буксата която имах и пуснах тест на телефона,но...грешката която се изписваше нямаше никакво тълкувание.
Така карайки в авариен режим се и прибрах.
Развръзката с проблема е описана тук.
http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=168917
Поне ако не друго тествах лебедката ,а относно останалото,спокойно мога да твърдя,че Тераното е много повече от паркетник и с някой по-ербап зад волана наистина може да накара много хора да цъкат с уста.
За пореден път се насладихме на дивната красота на нашата родина.За поред път се убедих колко много означава за мен поне презареждането с енергията от природата.И за пореден път ви пожелавам...дано имате повече подобни моменти като тези,които преживяхме ние за тази една невероятна седмица!
Поздрави приятели!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 4 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: