Дата и час: 24 Сеп 2018 18:45




 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Експедиция 2012г.-Операция Пирин-Беласица-Огражден-Родопи
Непрочетено мнениеПубликувано на: 15 Юли 2012 17:52 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7457
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте приятели.Както стана вече традиция за шести пореден път през летните отпуски ние една групичка приятели от Ст.Загора правим едноседмична експедиция по планините на нашата родина.Тази година се заехме с едно доста трудно изпитание,а именно обхождането на границата ни в югозападния ъгъл.Планините Беласица и Огражден бяха и основните ни дестинации.Трудността идваше от там,че по ОФРМ картата,там обозначени пътища почти няма,да не говорим пък за някакво инфо.Тук е мястото да изкажа една огромна благодарност към колегата от Сандански Ангел,с който няколко вечери преди старта правихме части от маршрута по телефоните взирайки се в сателитните снимки на Гуглето.
Ангеле БЛАГОДАРИМ ТИ!!!
След това пък с Марин си играхме да правим тракове по сателитните снимки и да ги конвертираме за GPS-те ни,което не беше никак лесна работа!
И така...в общи линии не знаехме много-много къде отиваме.Щяхме да караме изключително по GPS и то в райони ,където няма как да спреш и да попиташ някого за пътя,поради простата причина ,че най-близките населени места понякога бяха на доста километри от нашия трак!
Неизвестността обаче не ни плашеше ни най-малко,а напротив допринасяше за онзи специфичен авантюристично-приключенски дух,който ни беше завладял.
Подготовката ни беше направена по-сериозно от предходни години,защото не знаехме с какво ще се сблъскаме и какво ще ни избави от неприятна ситуация.
В последствие,нещата се развиха по един много различен начин от това което си мислехме,че може да ни се случи,но...в този момент ние съвсем рутинно се подготвяхме за пътешествието.
Подготовката завърши и с общо пазаруване на провизии,както и списък с това което всеки щеше да носи/целта на последния беше да се избегне ненужно дублиране /.
Няколко дни преди старта Гошето от Варна/собственика на бившия ми Патрол/,ми се обади и изяви желание той и Веско да се присъединят към нас.Проблем нямаше,защото с тях броя на екипажите станаха 5,което за мен лично е тавана на джиповете в една експедиция
И така....дългоочаквания ден дойде.Тъй като първия ден имахме много голям пробег в километри/около 320/,си наложихме да тръгнем доста по-рано отколкото в миналите години.
Маршрута ни водеше по магистрала Тракия към Пазарджик-Пещера-Батак-Доспат-Гоце Делчев -Роженския Манастир.
Старта беше даден и...четирите машини от Ст. Загора се понесоха към неизвестното/варненския вече Патрол,беше на състезанието в Пловдив и щеше да се присъедини малко по-късно към нас/

Изображение

Няма да ви описвам пътуването на този етап,защото беше скучно и нищо съществено не се случи.След като навлезнахме в Родопите направихме и първата си спирка над Пещера в посока яз.Батак

Изображение

Веднага ме завладя онова особено чувство,което ме връхлита винаги при досег с тази планина....

Изображение

Изображение

Преди години,когато за първи път поведох експедиция в Родопите достигайки на това място....

Изображение

....направихме същата снимка.
Участниците тогава бяхме почти същите и се получи едно много хубаво сравнение...преди/сега.....
Яз. Батак....

Изображение

Изображение

След като си споделихме спомени от миналото свързани с това място продължихме по маршрута,като минахме покрай яз. Голям Беглик/той е моя фаворит...един от най-красивите язовири в България/....

Изображение

Изображение

....яз. Широка Поляна....

Изображение

...и достигнахме до яз. Доспат.

Изображение
Тук спряхме за по сандвич и чаша кафе,а и....да погледаме внушителната водна шир на язовира.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Машините също си почиваха....

Изображение

...а ние хвърляме последен поглед към язовира и....

Изображение

Изображение

Изображение

....продължихме по маршрута.

Изображение

Както и преди години минавайки от тук,така и сега ставаме свидетели на един поминък в този край.....

Изображение

В края на Родопите...на границата им с Пирин гледките се сменяха с по-различни,но не с по-малко красиви.Единствено небето беше непреходно красиво....

Изображение


Трябва да кажа,че навсякъде по маршрута се правеха пътищата...имам чувството,че в тази държава май освен пътища...друго не се прави... :hmm:

Изображение

След Гоце Делчев Пирин ни посрещна с ужасна жега.Натоварен догоре с багаж,а на покрива с палатката и карайки на климатик,на дългия километри баир Тераното взе да вдига по едно време температура... :o До момента нямах никакви проблеми от това естество,но...то първи път винаги имало.Разбира се температурата се вдигна няколко милиметра над приетото за нормално положение на стрелката,но...за мен това си беше знак за внимание.Към върха въпреки жегата си наложих да пусна и за малко парното :o ,но само така успях да върна стрелката надолу.Може би виското ми не беше на 100% работещо или знам ли....може просто да е нормално при тия условия да се вдигне температурата малко нагоре,но...от този момент нататък имах едно на ум да наглеждам стрелката по-честичко.
скоро достигнахме и отбивката,по която донякъде по асфалт,а след това по черно щяхме да се доберем до Роженския манастир.Тръгнахме и попаднахме сред чудната красота на пясъчните пирамиди с които е осеян целия регион около Мелник.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Не знаех...да карам ли или да снимам... :o
Пейзажа нямаше нищо общо с този в Родопите,но...определено си имаше невероятна красота в грандиозно извисяващите се пясъчни пирамиди.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ето го и него....Роженския Манастир!

Изображение

Изображение

Изображение

Снимките са ни оскъдни,но...просто снимането там е забранено и ние се съобразяваме с това.
Ще си позволя да публикувам и малко за историята на най-големия манастир в пиринския край!
Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог .(1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки) като основател на обителта. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.
През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.
Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверският манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада.
Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип
Спираме на поляна под манастира и отново се удивляваме на гледката ,която ни заобикаля....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На 200м. под манастира е гроба на революционера Яне Сандански.Спираме за минута пред него в знак на почит и преклонение.....

Изображение

Изображение

От там е вече време и ние продължаваме в търсене и на мястото определено за бивак през първата ни вечер.На Офроуд картата пише,че след самото село Рожен на по-малко от километър има в дясно бивак.Мислехме да бъдем там първата вечер,но...продължавайки през селото....

Изображение

Изображение

...и достигайки въпросното място,остановихме,че всъщност...място за бивакуване е имало...ама кой знае кога.... :hmm:
Отдавна всичко беше разтурено,обрасло и...меко казано неподходящо за разпъване на бивак.
Хората от селото ни казаха да се насочим към Мелник,защото тук нямало никъде и полянка дори за правене на лагер.И така...продължихме по маршрута си за следващия ден.
От цялата група Мелнишки пирамиди,най-големите са покрай с. Карланово.Наистина впечатляващи и вдъхващи респект гледки се откриха пред нас!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Думата е само една....УНИКАЛНО....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Слезнахме до Мелник,но...нищо подходящо по пътя.В града обаче ни насочиха към един частник,който имал подходящо местенце за нас до пътя.Върнахме са малко по обратния път и...наистина...
Мястото беше невероятно.Беше една хубава полянка в основата на голяма пясъчна пирамида,под нея имаше изградена тераса с барбекю,мивка и плотове за приготвяне на хапването и даже и тоалетна,а за гарнитура точно под терасата минаваше реката.Уникално местенце...
Човека се оказа караванаджия/т.е. от нашата черга/,зарадва ни се много,покани ни и дори в началото не искаше и да му плащаме/в последствие му дадохме една скромна сума,че беше доста неудобно :oops: /
И така...настанихме се за първата нощувка.Настана първоначалната суматоха по изграждането на лагера.Разпъваха се палатки,вадеше се багаж и т.н......

Изображение

Жегата беше невероятна.Мелник и на много малка надморска височина и очаквания хлад просто липсваше.с потни чела и гърбове разпънахме бивака и след това....първата ни работа беше да нагазим в студените води на реката....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

....а след това всеки се отдаде на заслужен отдих след дългото и изморително пътуване.

Изображение

Изображение

Изображение

Както казах и по-горе....бивака беше в основата на една грандиозно извисяваща се пясъчна пирамида.

Изображение

Освен с красотата си,тя ни заинтригува и с нещо друго.Въпросът беше....можем ли да и изкатерим или не... :hmm:

Изображение

Добре,че бяхме изморени....че като нищо бихме спретнали някой серсемлик.... :grin:
Малко след като разпънахме бивака ,към нас се присъединиха и Гошето и Веско с Патрола от Варна.
Капака на корава техника е вдигнат с цел включване на инвертор...да не си помисли някой, че е имало авария... :idea:

Изображение

Изображение

След тях пък дойде да ни види и Ангел/колегата от Сандански за когото стана вече въпрос в началото на темата/Въпреки,че липсваше обхват на Глобул и той не можа да се свърже с нас...тръгнал и ни намери.Изключително се зарадвах,че въпреки всичко ще имам възможността да се запозная с него.
Последва хапване и пийване....

Изображение

Естествения хладилник работеше безотказно.

Изображение

И материал за скарата не липсваше....аби всичко както си требе... :)

Изображение

Хапнахме,пийнахме,побъбрихме си....а слънцето постепенно залезе и деня се смени с ноща.

Изображение

Тази вечер си легнахме рано.просто умората ни беше голяма,а на следващия ден ни очакваше етап две от планирания маршрут....
Мелник-Сандански-Рупите-Петрич -х. Конгур!
Следва продължение......



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Експедиция 2012г.-Операция Пирин-Беласица-Огражден-Родоп
Непрочетено мнениеПубликувано на: 15 Юли 2012 17:54 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7457
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така...ден втори.Маршрута ни продължи с посещение на гр. Мелник.
Градът е обявен за природен и културно-исторически резерват, и се намира на 20 км от град Сандански (Югозападна България), сред живописни и причудливи по форма пясъчни скали, върху склоновете на Пирин планина. Той е най-малкият град в България и един от най-ярките паметници на българската средновековна и възрожденска култура. Също така той е обявен за град-музей и е част от стоте туристически обекта на България.

Изображение

Мелник е едно малко градче,което носи много от духа на българските традиции...и като архитектура и като поминък.Сгушен между пясъчните възвишения той ни посрещна с голяма лятна жега,но за сметка на това толкова силно привлече вниманието ни към себе си,че ние крачихме в жегата и не забелязвахме високите температури ,които можеха да докарат на някой дори и припадък от прегряване.
Разгледахме града....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На където и да се обърнеш,духа на градчето се усещаше с всяка фибра от тялото....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Местната офроуд техника....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Посетихме и...Кордопуловата къща/най-известната и голяма къща-изба на прочутите мелнишки вина/

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Сверихме си и часовниците.... :)

Изображение

Изображение

А изгледа от покрива на къщата беше омагьосващ....

Изображение

Изображение

Разбира се...слезнахме и в подземието,където беше избата,както и прокопаните помещение в скалата за съхраниние на виното.Постоянната температура от 14градуса е много важна за ферментацията на гроздето!

Изображение

В подземните прокопани в скалата тунели и помещения за производство и съхранение на виното/около 150м. обща дължина/,могат да се съхраняват около 250-300тона вино, а най-голямата бъчва събира 12.5тона от горздовия сок!

Гостите по традиция се посрещат с чаша вино за дегустация и при желание след това може и да се закупи бутилка от прословутото мелнишко вино.Ние така и направихме и си отнесохме у дома един спомен от посещението ни там!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Така приключи и разходката ни в Мелник.Време беше да потеглим нататък по маршрута.Следваше минаване през Сандански с цел да преминем река Струма по моста там/че надолу единия от мостовете беше паднал,а и да използваме да заредим метан/
Гледката която ни се откри след Мелник беше типична за района....сухо с малко растителност.

Изображение

А това е следващото ни предизвикателство...Беласица!

Изображение

Да не забравя да спомена...някъде тук започнаха и проблемите ни.Горския се оплака,че нещо губи съединител/в последствие се оказа,че долната му помпа тече/,а и на мен/колкото и странно да е/ мистериозно ми изчезваше течността от казанчето на съединителя.За разлика от пикапа,при мен проблем нямаше и всичко си работеше.Още на Мелник долях малко и си купих едно шишенце сп. течност да имам запас/в последствие то ме спаси/.
Въпреки всичко обаче...продължихме уверено напред.
А ето и как хората в региона отглежда прочутото си вино....

Изображение

Сандански....бегъл поглед и бързо отминаване.

Изображение

Река Струма....красота!

Изображение

Покарахме малко и....хайде акустирахме при следващата ни дестинация-Рупите!

Изображение

Изображение

Магнетично място.Казват ,че било наситено с много космическа енергия и дори самата Ванга навремето преди да построи храма е идвала често да се зарежда.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Храма е доста по-различен от общоприетите....и като архитектура и като иконопис.Мисля,че навремето имаше доста дебати относно него и доколко е по каноните на църквата/това ако не бъркам де... :hmm: /

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Нещо интересно....Знам от разкази на хора,че в България само в района на Сандански около р. Струма вирее и има саморасъл бамбук.На Рупите успях да го видя на живо....

Изображение


Изображение

След храма разгледахме и цялата околност.
Къщичката в която Ванга е приемала хората.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Видяхме и минералните езерца с извиращата направо от земята силно обогатена със сяра вода.Температурата им е около 75градуса....и хич не ми искаше да падна в някое от тях... :no:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Колкото и да бяхме запленени от уникалното място....наложихме си да се откъснем от магията и да продължим.Доста километри след като потеглихме,аз лично бях все още мислено на Рупите.Не знам дали има космическа енергия там,но в едно съм сигурен...мястото притежава уникална притегателна сила....Който не е ходил там,задължително да направи всичко възможно да го посети....Като отидете там ще разберете това ,което ви пиша сега!

Вече сме в Петрич,който минаваме транзит и се насочваме към х. Конгуро.Намира се под билото на Беласица.

Изображение

Изображение

Пътя нагоре в началото беше дори асфалт....

Изображение

...но в последствие прахоляка,гарниран със стръмното изкачване и острите завои,на моменти ни принуждаваха да забиваме спирачките и да изчакваме да се разсее прахоляка ,защото просто не се виждаше къде да се кара.

Изображение

Изображение

Тези моменти са с...много добра видимост... :o

Изображение

Скоро пристигнахме и на хижата.Хижаря ни разреши да си разпънем бивака буквално в двора му....

Изображение

Пепелосаните машини ,кротко си почиват след стръмното изкачване.

Изображение

Моя синковец,пък веднага се възползва от уредите за тренировка останали от бившата застава каквато всъщност е била хижата.

Изображение

Изображение

Изображение

И така...мина и втория ден.Събрахме се на трапезата,хапнахме,пийнахме и си направихме сладка раздумка.След това по леглата,че от тук нататък започваше офроуд етапа от експедицията ни!
Следва продължение....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Експедиция 2012г.-Операция Пирин-Беласица-Огражден-Родоп
Непрочетено мнениеПубликувано на: 15 Юли 2012 18:02 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7457
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така...на следващата сутрин след кафенцето и закуската се заехме с подготовката на офроуд прехода за тази експедиция.Горския ни уведоми,че отпада,защото не смеел с този съединител/по-точно без съединител/ да катери стръмните склонове на Беласица и така той потегли обратно към Петрич,като Стефко тръгна заедно с него .Два от екипажите отпаднаха в разгара на най-сериозната ,и най-красивата същевременно част от прехода.Аз вдигнах капака,за да проверя състоянието на машината,а и дали имам достатъчно метан и...какво да видя.Спирачната течност в казанчето на съединителя отново почти липсваше...Направо вече ми стана много мистериозно.На Горския протече долна помпа на съединителя и след като легнах отдолу....моя маркуч към помпата ми изглеждаше малко омазнен.Като цяло обаче аз продължавах да имам съединител и затова...твърдо реших.Аз до Рим няма да отида и да пропусна да видя Папата!!!
Долях течност и се подготвих за прехода.Останахме нашия екипаж с Тераното,Марин с Тойотата и Гошето с бившия ми Патрол.
Стегнахме багажа и...дадохме старт на прехода.Той включваше изкачване до билото на Беласица-вр. Тумба/най-югозападната ни точка на границата/-кпп Златарево и от там по западната ни граница на север!
Предварително ни бяха обяснили,че билния път на Беласица от наша страна върви отвесна пропаст 200-300м. дълбока,но за сметка на това пък гледките са величествени.Малко със свито сърце тръгнах с проблем в джипа,още повече,че не бях сам а със съпругата ми и двете деца,но...имах двама другари с подготвени джипки заедно с мени се надявах,че все някак и да стане напечено ще съумеем да отреагираме.
Старта беше даден и потеглихме нагоре.Пътя до билото беше тесен/колкото един джип/,изкачваше се на места доста стръмно на серпентини и постепенно пред нас се откри невероятна гледка от равнината.

Изображение

Изображение

Фотоманиаците в групата си личат....все спират за по кадър... :grin: Сега Марин трябваше да изчаква двама фотолюбители... :)

Изображение

Изображение

Малко преди билото....

Изображение

Изображение

Весе...притеснително си застанал на...ръба... :o :)

Изображение

Цялата равнина ни беше в краката....чувството на свобода и простор беше неуписуемо!

Изображение

Изображение

Изображение

Билния път се виждаше като тънка ивица под върховете на Беласица.Отдалеч изглеждаше като козя пътека.Съпругата ми има страх от високото и беше видимо притеснена,но за сега се държеше подобаващо спокойно!

Изображение

Изображение

Продължихме да се изкачваме.Билния път изглеждаше уж близо,а все не го достигахме.Склоновете станаха доста високи,но за сметка на това пък голи...без грам дърво дет се вика за психология на пътуващите...

Изображение

Всичките тези върхове трябваше да ги минем...е малко под тях но иначе всичките!

Изображение

Гледките станаха още по панорамни,но и пропастите станаха невероятно големи....

Изображение

Стигнахме и до тази табела,но никой не и обърна сериозно внимание.

Изображение

Ето тук май за първи път влезнахме в гръцко....оставихме джиповете в България разбира се и пеш се изкачихме да видим оттатък билото какво се вижда...само че билото е делителя.....

Изображение

...и ето ни у комшиите за снимка :o

Изображение

Изображение

Изображение

Ето ви снимка от Гърция....дори долу се вижда и селище.

Изображение

След фотосесията в чужбина,си се върнахме у нас и продължихме.Пътя по който трябваше да се движим се вижда перфектно.

Изображение

Изображение

Тук се вижда един свързващ път от долината нагоре към билния път по който се движехме.

Изображение
За сега пътя не ни създаваше никакви трудности.на повечето места си беше равен ,без коловози или пък издадени скали.Направо перфектен.Имаше наистина места,където преминаването ставаше с доста внимание,но те бяха рядкост.Джиповете се движеха бавно за по-голяма сигурност.спирахме от време на време за снимки.Преодолее ли човек страха от бездната която беше до десните ни колелета от българска страна...проблем нямаше.
На много от вас ще ви се стори,че пропастта не е чак толкова голяма гледайки снимките,но...ето една която дава горе-долу вярна представа.Вижда че пропастта е почти вертикална и горе се забелязва пътя по който се минава.

Изображение

Колоната се движеше напред и се наслаждавахме на гледките ,които ни се откриваха....

Изображение

Връх след връх оставяхме зад себе си,но и още толкова имаше за покоряване.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Красиво и...страшно...

Изображение

Всичко си беше наред,когато...точно на тази сенпертина,където пътя слизаше за малко по-ниско от билото на мен ми потъна педала на съединителя :o

Изображение

Изображение

Добре ,че точно там имаше възможност да спра на равно .Легнах под джипа и не останах очарован.Целия маркуч и долната помпа на съединителя бяха в сп. течност,че и капеше хубавата на земята.
Напрежението нарасна стремоглаво.Обадих се по станцията на останалите и им обясних каква е ситуацията.Съпругата ми изпадна в паника и заплака.Аз се опитвах да мисля трезво какво да предприема и в същото време се обвинявах,че така лекомислено със задаващ се проблем съм продължил и то по стръмните и опасни склонове на Беласица... :oops: :(
В глава ми бушуваше и не знаех точно кое вече е правилно и кое не.За съжаление не знаех дали серпентините няма да се окажат много стръмни и в един момент без възможност за включване на скорост просто да изтърва някоя с трагичен край за нас.
В крайна сметка,долях до горе сп. течност,пъхнах крака си под педала и го вдигнах нагоре принудително.Натиснах го няколко пъти и...той започна да отделя.Опитах ...скоростите си се включваха нормално,но въпроса беше докога???
И така...взех решение...включих на 2-ра бавна и се спуснах надолу.Искрено се надявах да не ми се налага да минавам на 1-ва бавна.
След обмен на информация по станциите се разбрахме,че няма смисъл да рискуваме повече и при първата възможна отбивка,ще се спуснем надолу в равнината и там ще гледаме какво ще правим.
Продължихме пътя си...и дори влезнахме в облака който забулваше поредния връх.Много странно стана усещането...караш ,а на мястото на пропастта плътна мъгла.Пътя стоеше,като отрязан и сякаш висеше в нищото!

Изображение

Изображение

Постепенно пътя ни навлезе в една горичка....

Изображение

....а след това и на ей тази полянка.

Изображение

Личеше си че има проходче ,което 100%минаваше в гръцко и ние решихме да надникнем.Гледката ,която ни се разкри беше неописуема.Бяхме точно над Бутковското езеро в Гърция.

Изображение

Изображение

На полянката имаше спряна една Лада Нива и ние дори се поогледахме за собствениците и,но...нямаше никой.За съжаление обаче,това не беше точно така.в момента в който се върнахме и почти бяхме тръгнали/Марин дори тръгна/,след нас от гръцко дотърчаха двама мъже и доста запъхтяни ни се легитимираха като гранична полиция и се почна.
Вие знаете ли ,че нямате право да сте тук,кои сте,какви сте има те ли открит лист и т.н.Събраха ни личните картии започнаха да ни записват.Не бяха зле настроени.Говориха с началника си по телефона и с уговорката да се спуснем по близкия път надолу към равнината ни пуснаха.Поговорих си с единия.Разказах му,че доста пътуваме по такива експедиции,че по доста граници съм бил,че съм видял многобройни изоставени гранични застави и то доста почти на граничната бразда и просто въобще не ми е дошло на акъла ,че за тук ни трябва открит лист.Човека ни обясни,че района им е доста натегнат,има много незаконно преминаващи и затова е така.Хората си вършеха работата и макар,че трябваше да ни арестуват най-вероятно се оказаха разбрани и...това беше с билния път на Беласица.И без това Тераното имаше проблем,направо се насочихме надолу към равнината.Бяхме изминали около половината от трасето до вр. Тумба,но...съдбата ни поднесе всичкото това и на този етап бяхме дотук.

Изображение

Същите хора ни предупредиха,че надолу имало изровени участъци и да сме внимавали,ама аз честно казано не видях нищо съществено....може и мирогледа за изровено да се е променил доста спрямо този на нормалните хора... :hmm:

Изображение

Беше дълго спускане...отне ни около 1 час/направете си сметка за денивелацията/

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Накрая почти долу до асфалта спряхме на една чешма,да обсъдим по-нататъшните си действия.

Изображение

Имахме един джип почти без скорости, и една неизвестност ако забием по западната граница,дали няма да ни арестуват някъде ама този път наистина.Предвид всичкото това,и след като поразпитахме местните се реши да се прехвърлим отсреща в Огражден и там да търсим места за бивакуване,за които ни бяха вече разказали.
И така....слезнахме на асфалта и от там през с. Първомай нагоре в Огражден планина.
Зад нас остана Беласица със стръмните си върхове...чак не можех да повярвам,че допреди 2 часа бяхме там горе...

Изображение

Попълнихме едно-друго от магазина,като провизии и се отправихме нагоре в планината.

Изображение

Изображение

Отначало по асфалт,а след това и по черно с много пепелак.

Изображение

Имахме и интересна среща....

Изображение

Изображение

Изображение

При навлизането в гората и изкачване на стръмно нагорнище имаше едно леко произшествие,като всичко се размина само с уплаха.
Марин настъпвайки един клон,как го превъртя и той се заклини някъде в зоната на резервоара и след няколко метра текнаха едни нафти и си казахме...е вече до тука ще сме.

Изображение

Оказа се обаче малкия дявол...клона беше само извадил маркучите му за горивото и други поражения нямаше.

Изображение

Оправихме Тойотата и...продължихме.Всъщност не продължихме,защото режеха дървета в гората и ни насочиха по един страничен обходен път.Наложи се да маневрираме,но...всичко мина като по учебник и се понесохме нагоре към върха.

Изображение

Изображение

Доста се полутахме,търсейки място за бивак.в един момент Марин намери еди местен чешит с Лада Нива,който ни обеща съдействие.Каза ни ,че много обикалял ей тъй за кеф и много ни се радвал,защото и той бил като нас..."джипкаджия"
Питахме го да не е "Горски" или нещо подобно,ама той ни отговори простичко....
-Не бе аз съм едно обикновено момче.
Та израза "обикновено момче",стана малко нарицателно като станеше въпрос за този човек.
Първо ни качи на върха/Маркови кладенци-1500м./,седна на камъка обозначаващ самия връх ,заклати крака и каза:
-Ето това е върха.

Изображение

Ние му обяснихме за 10-ти път,че не искаме да сме на върха,а някъде,където има вода и поляна за бивак.В крайна сметка...поразходи ни още малко из района и ни заведе на една изоставена хижа с наистина прекрасни условия за бивакуване.
Най-после се поотпуснахме.
Ето возилото на ..."обикновеното момче"...

Изображение

....а това и гумите с които кара по планините... :o ...направо ме кефи.

Изображение

А ето го и самия него...в центъра на снимката с шапката.

Изображение

Отворихме си по една биричка,за края на деня и почерпихме и човека.Беше му готино с нас и не бързаше да си отива.

Изображение

Човека ни разказа с голяма мъка на сърцето,за времената,когато хижата е работела,за това как вътре е било много хубаво,имало е централно парно.Хората идвали с колите си и пред хижата нямало място за паркиране.В езерцето пък имало пъстърва и всичко било невероятно,а сега....разруха,никой не стъпвал там,всичко било ограбено....
Тъжно наистина тъжно.... :cry:
Наложи се преди да разпъне покривните палатки с Марин,да измием няколкото сантиметра пепел от джипове и палатки.
За целта използвахме преносимите душове за къпане...перфектно почистихме возилата.

Изображение

Тераното преди банята....

Изображение

Обалакахме и Патрола и се насочихме към правене на бивака.Докато ние разпъвахме палатките,жените вече бяха сложили салатите на масата...

Изображение

...а Гошето извади от специалното мезе....

Изображение

Скоро и лагера беше готов.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Остана време и за лудуване....

Изображение

Изображение

Маринчо проверява да не се пукне някоя бира в хладилника от студ... :grin:

Изображение

Дойде време и за задължителния лагерен огън.

Изображение

Настроението въпреки всичко беше на ниво,дори и Росито каза..."Ша пия една биричка,пък каквото и ще да става"... :lol:

Изображение

Какво му трябва на човека....ето сега Росито разбра.Една студена биричка...ама да е в точното време :idea:

Изображение

Вечерта премина в приятни разговори край лагерния огън.

Изображение

Изображение

Изображение

Последва лягане,че това е първата експедиция в която никъде не направихме по две нощувки на едно и също място и всички бяхме изморени до смърт от преживяното.Обикновено най-много тежи при такива мероприятия ежедневното правене и разваляне на бивак,но...тази година така стана.
На сутринта...познатата картинка.Сгъване на палатките,събиране на багажа и...поехме към последната дестинация,която беше по пътя ни към дома,а именно яз. Голям Беглик.

Изображение

Пътя до там няма да ви го описвам.На слизане ни срещна джип на Гранична полиция....направо си казах "дали нещо не я объркахме пак :hmm: "...ама няма.Подминаха ни,като разбира се ни изгледаха страшно и изпитателно.

Изображение

Последен поглед към върховете на Беласица...едно място ,което ще помня винаги!

Изображение

Стъпихме на асфалта и се насочихме към Доспат ,а от там и към последната ни дестинация.

Изображение

След 2 часа бяхме вече там.Намерихме подходящо място до самата вода на язовира и...абе в Родопите се чувствам все едно съм си у дома.Те са най-близо до идеала ми за красива и гостоприемна планина.За мен те са нещо...специално!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

За последен път разпънахме бивака....

Изображение

При нивелацията на джипа стълбата за палатката на Марин не можеше да стигне до земята,та затова се наложи да и се прави подпора.Изглеждаше обаче афиф...и Марин първо я пробва...

Изображение

Изображение

...и макар да заключи,че ще издържи без проблем,за всеки случай взе че я укрепи с подръчни средства.

Изображение

Изображение

Сега,това беше най-здравото нещо в лагера... :grin:
Направихме си прощално угощение.Провизии имаше бол,така че....давай гас на барбекюто и това е.

Изображение

Изображение

Изображение

Последва последен лагерен огън,музика раздумка и така....легнахме късно и доста нежелание.

Изображение

Винаги последния ден,накакси...не ти се ляга,защото знаеш ,че така утрото идва по-бързо и заедно с него и отпътуването към дома!
На сутринта се насладихме пиейки кафенцето си на язовира за последно....

Изображение

С това експедицията ни за 2012г. завърши.Последва отпътуване към родните места,което мина безпроблемно,макар,че все по-трудно ми ставаше със съединителя,а 4-ри светофара от нас направо ме остави нацяло.Успях да се прибера,с помоща на перфектната навигация от страна на жената,която ме усведомяваше за секундите на светофарите,за задръстването в определена лента и така...без да спира един път потеглил на стартер се прибрах и спрях пред гаража със загасяне на мотора от котактния ключ/че съединител нямаше хич/.
И за край ще кажа само ....
Много от пътуванията ни са продиктувани от желанието да отметнем още нещо от списъка. Едно диво препускане, снимане и айде обратно. Всъщност защо точно пътуваме? Какво значи пътуване? Не е ли начин да открием себе си. разбирайки за другите светове, да разберем себе си по-добре. Да оценим по достойнство родните си места, ценностите си, страстите, езика си, всичко онова, което е нас.
Аз мисля,че точно това е същина на всичко това ,което правим ежегодно.Надявам се искрено,с разказа си и вие малко поне да оцените достойнството на родните ни места,защото те са навсякъде около нас...дори много по-близо отколкото си мислим понякога.Нужно е само да се огледаме....и ще разберем,че всъщност напук на всичко живеем в един рай!
Поздрави на всички!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: