Дата и час: 15 Ное 2018 09:54




 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ЕКСПЕДИЦИЯ 2011г. ....Красотата на Родопите и Рила!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 01 Сеп 2011 17:15 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте!
Ето че дългоочакваните отпуски най-после дойдоха и настана време за станалата вече традиционна експедиция която си спретваме всяка година.С наближаването на деня на старта се увеличаваха и подробностите около организацията.За съжаление в разгара на приготовленията два екипажа отпаднаха за наше /и за тяхно разбира се де/ най-голямо съжаление поради служебни ангажименти.В един момент дори се прокраднаха мисли от типа,че май тази година всъщност експедиция няма да има,но...останалите в лицето на Марин и моя милост ,както и половинките ни ,които твърдо ни подкрепиха решихме че...няма назад!
Веднага се събрахме ,за да решим как да префасонираме организацията.Взехме решения от типа на това колко храна ще се закупува предварително,кой и какво оборудване ще носи от това което щяха да носят нашите другари и т.н.Вечерта направихме едно общо пазаруване на провизии и някои други неща и за последно уточнихме маршрута по който ще се движим.Относно последното взехме решение малко да променим първоначалния маршрут,с цел да видим повече места на които досега не сме били.Принципно щяхме да сме само два джипа и се надявахме да се придвижваме по-бързо от иначе по-голямата колона която първоначално беше планирана,така че си позволихме на отделни етапи да заложим малко повечко километри пробег.
Е...разбира се че каквото мишката го намислила,котката го разваляла... :hmm: Така стана и с нас в последствие,но в навечерието на дългоочакваното събитие,ние все още не знаехме това и бяхме силно превъзбудени от очакваното приключение в както вече сте разбрали от заглавието Родопите и Рила!
И така.... деня дойде!Бяхме решили да тръгнем по възможност по-рано,с цел да имаме достатъчно време на мястото на първия бивак да потърсим хубави местенца за установяване на лагера.Първата дестинация беше яз. Г.Беглик.За мен лично това си е един от най-красивите язовири в България.С множеството си заливи обрасли с ели до самата вода,това беше едно място с невероятен магнетизъм ,което те кара да се отпуснеш в забрава на сивото ежедневие и напрежението от което идваш.
Старта беше даден....Както виждате от снимките,разбира се че дъжда не ни пожали още от тръгването ни,но...някаква невидима сила ни тласкаше напред и не ни позволяваше да се огънем или уплашим от нищо...
Изображение
Изображение
....и натоварените до дупка машини с багаж и хора се отправихме към първата си спирка!
Тук е мястото да кажа, че тръпнех от очакване как ще се представи и новата ми придобивка,а именно покривната палатка,която за сега си стоеше все още кротко опакована в щатния си бризент и очакваше да изпълни предназначението си.
Изображение
За пътуването си по магистралата няма какво да ви пиша.Всичко си премина нормално и подминавайки и гр. Батак влязохме в досег със същината на Родопа планина.Невероятните поляни с елите изникнаха пред нас и ни накараха да спрем за миг своя бяг ,за да им се насладим!
Изображение
Машините в боен строй устремени към първата си цел....
Изображение
Непосредствено преди да подходим към заливите на язовира решихме да си попълним и водните запаси.
Изображение
Това донякъде беше свързано и с някои малки проблеми с багажа... :)
Изображение
Все пак успяхме да затворим багажниците и...жените ни се успокоиха.
Изображение
И така продължихме като вече се движехме по заливите на язовира търсейки подходящото място за бивак.Много скоро попаднехме и на него.Невероятно местенце,до което с кола/особено при разкаляно време/ трудно се стига,със скована маса и пейки към нея,направена и стойка за полевата мивка,с подравнени места за палатки/което реално нямаше да ни ползва толкова много де/и ...най-вече свободно :jchurrah:
Побързахме да разпънем лагера,защото дъжда беше спрял за малко,като че да ни даде шанс да се настаним.
Напълно вярно е това за разпъването на покривните палатки....3 мин./е при мен бяха малко повече,че първо трябваше да сваля останалия багаж от багажника на покрива де/....
Изображение
Марин щяха да спят в Тойотата и веднага след мен и той се...нивелира с подръчни материали/разбирай камъни :idea: /
Изображение
Шатрата беше също разпъната с помоща на жените и децата и много скоро всички седяхме под нея на масата криейки се от пороя който ни удари.Въпреки силния дъжд, вятър почти нямаше и това допринесе за спокойното ни стоене на сухо...
Изображение
Имайте предвид, че на тази надморска височина/около 1500м./ и при тия метерологични условия температурата става доста ниска и направо студа ни връхлиташе и се наложи да си облечем....зимните якета и шапки/както се вижда на горната снимка/.
Вали не вали...ние си направихме салатката и си взехме първата наздравица за тазгодишната експедиция...
Изображение
Времето явно разбра, че с нас на глава май няма да излезне и след като повилня,дъжда постепенно спря, а облаците отстъпиха някъде на изток.Небето се избистри както и нашето настроение.Запалихме си и първия огън.....
Изображение
Изображение
....а не след дълго и барбекюто вече разваляше въздуха.
Изображение
Слънцето ни се усмихна над върховете на елите разкривайки една невероятна гледка .....
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Сега вече можех да снимам лагера по-обстойно.....
Изображение
Ето и обещаните на няколко колеги снимки на покривната палатка....
Изображение
Изображение
Изображение
С изпичането на слънцето и температурата се повиши/много интересно как за броени минути свива студ и след това за броени минути става доста топличко/ и наздравиците продължиха вече с по-ведро настроение и...без зимните якета :good:
Изображение
Винаги когато тръгвахме в годините назад към Беглика ,все не оставаше време да се подготвя за риболов в условията на този водоем.Там удря основно костур,но си иска жива рибка за стръв.Тази година обаче с риск да стана досаден на спътниците си понесох 50 змиорки и спирахме доста пъти да им сменяме водата.Така вече на място имах на разположение необходимото и бъзиците на Марин че му се ядяла прясна рибка,аз отговорих хладнокръвно че това просто предстои.Малкия се включи активно в риболова,като макар и да нямаше слука показа завидно търпение и постоянство,което ме радва неимоверно много :good:
Изображение
Изображение
Скоро вече не ме бъзикаха на тема риболов.... ;)
Изображение
Изображение
Постепенно слънцето започна да отстъпва мястото си небосклона на нежната си сестра луната.То разкри пред широко отворените ни очи, невероятната красота на един незабравим залез на Беглика!
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Безмълвно съзерцавахме гледката с широко отворени очи....
Изображение
Скоро притъмня и магията на залеза се замени с тази на безоблачното изпъстрено с безброй звезди нощно небе.
Дълго се взирахме в съзвездията,разказахме си легендата за съзвездието Касиопея,посочвахме с пръст Малката и Голямата мечка и изкарахме една невероятна първа вечер около лагерния огън обкръжени от всичката тази невероятно отпускаща красота!
Тази вече предпочетохме по-навреме да си легнем,още повече че за първи път експирементирахме спане в покривна палатка и пригодените джипове на спални.Скоро лагера утихна и се потопихме в съня си заобиколени от непривичните за нашите градски уши шумове на гората и нейните обитатели .....
Утрото ни посрещна със следващата доза невероятна красота....
Пили не пили още кафето, побързахме да запечатаме мига.Вижте сами това което ние видяхме и преживяхме....
Изображение
Водата беше като едно гигантско огледало.....
Изображение
Изображение
Водата беше кристално чиста и дъното прозираше на доста голяма дълбочина!
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Риболова продължаваше с пълна сила.....
Изображение
Малкия вече доста професионално боравеше с въдицата... :good:
Изображение
Тук е момента да спомена че ни дойдоха и гости.Горския се отскубнали за два дни от ангажиментите и след разпъване на караваната на яз. Широка поляна ,дойдоха с пикапа и...кануто ....
Всички се забавляваха по свой си начин...
Изображение
Изображение
Мъжката половина веднага се зае с разтоварване на плавателния съд от пикапа....
Изображение
.....след което той беше пуснат на вода.
Изображение
Гледката беше като по филмите....
Скоро последваха и първите разходки с кануто по язовира.Гледката от водата към брега и заливите е уникална!
Изображение
Изображение
Капитана на плавателния съд....Горския!
Изображение
Всички бяха повозени,а децата се радваха истински на преживяването.
Изображение
Изображение
Изображение
Снимка на язовира от борда....
Изображение
Децата бяха на седмото небе от щастие и лудееха здраво....
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Денят неусетно мина ,а залеза беше още по-красив и живописен,носещ много радост за очите и душата.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Разбира се седнахме на масата на хапване ,пийване и раздумка.Имаше невероятен боб сготвен от жените през деня...
Изображение
Изображение
Изображение
....разбира се имаше и задължителното нещо....расло на кокъл... ;)
Изображение
Вечерта премина в разговори и обсъждане на разни интересни нещица с приятна компания.По-късно наобиколихме огъня в който весело припукваха дърветата,създавайки ни невероятен уют и усещане за нещо истинско и непреходно.
Късно вечерта най-после решихме да си лягаме,не ни се искаше много,но....няма как на следващия ден ни чакаше събиране на бивака товарене на оборудване и багаж и....потегляне по пътеките на Родопа планина в търсене на следващото място за лагеруване.
.....следва продължение.....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЕКСПЕДИЦИЯ 2011г. ....Красотата на Родопите и Рила!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 01 Сеп 2011 17:17 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така....на сутринта пихме по кафенце,прибрахме багажите и със смесени чувства/от една страна не ни се тръгваше,но от друга ни беше интересно какво ще ни поднесе следващата дестинация/потеглихме.Посоката ни беше по черен път към Якоруда през Медени поляни.В началото покарахме 8-10 км. около язовира,като не пропуснахме да снимаме в движение красотата покрай която минавахме.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Пътят постепенно се отдели от язовира и се отправихме в посока Медени Поляни.Трасето беше леко,времето беше хубаво и....по никакъв начин не очаквахме да ни се случи нищо неприятно или рисково.Наслаждавахме се на това което виждахме покрай пътя и така се придвижвахме напред.
Изображение
Изображение
Изображение
Пътя беше сух,но осеян с доста напречни и то дълбочки коловози.Това не позволяваше бързо каране,че още на първото подобно коловозче Нисаня му наместих багажа, а задните колелета бяха в един момент и двете във въздуха... :o
На места имаше доста поизкопани коловози,през които гарнирано със страничния наклон в кално и подгизнало време преминаването направо ще си е доста хард приключение.Сега обаче беше сухо и освен друсането и пепелака нищо друго не ни обезпокояваше докато......
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
......стигнахме ето това местенце.Марин мина нормално,но аз твърдо отказвайки дори да си включа тресчотките в тази суша се насадих хубавичко в дълбокия и кален коловоз.Тук имам чувство че бяха орали Виетнамки...
Изображение
Естествено Нисана се насади вътре и се почна едно прилашкване напред-назад,но...без ефект.Наложи се да включа бавните на заден мост разбира се,но....нищо.Последната мярка беше вълшебното копченце на блокажа.Голямо ровене,голяма буксуване.Целия джип стана кален до неузнаваемост,но...в крайна сметка в един момент успях и се покатерих на сухото и твърдо.Продължихме напред но....да не си помислите че всичко приключи.Напротив нещата се закучиха още повече.....Пътя водеше стръмно нагоре,но....някъде по средата на изкачването нормалните коловози ставаха сериозно дълбоки.Ето това е подхода,а нагоре коловоза е много по-дълбок.
Изображение
Марин тръгна,изчаках го да се изкачи по всички правила и го последвах с една доста добра засилка.Достигайки средата на склона усетих че губя мощност и си казах че най-вероятно не съм преценил предавката и съм подценил стръмнината.Минах на 1-ва и с всичката гас запъплих.....Джипа просто едвам се движеше.Викам си "какво стана пък сега"....,но докато се чудех вече се бях изкачил горе.За съжаление на върха след 10метра ни стана ясно,че сме сбъркали пътя и е трябвало да се отбием някъде долу около калните коловози в които се рових.Последва обръщане и спускане по склона.Едва сега разбрах защо машината ми е губила мощност....Все съм опирал на дифовете ,но диря над 10м. дълга и то сериозно задълбана от диференциала , такова чудо не ми се беше случвало.Викам си дано не съм закачил някой кабел или маркуч ,но.....продължихме напред и намирайки пообраслата отбивка се понесохме вече по истинския си трак.Пътя се изкачваше нагоре,но беше направо безпроблемен спрямо коловозите които оставихме зад гърба си.Така изминахме едни 100-200м. докато в един момент Марин не спря рязко,изкочи,отвори капака на Тойотата и.....
Зачудих се какво ли става и слязох да проверя дали е всичко наред.Е да ама....не беше наред и то нещата се заформяха доста сложни :ohmy:
Вероятно от удар или натискане във високия коловоз,защитата на Тойотата отпред /по причина че е била конструирана да стои доста близо до водния радиатор/,беше натиснала радиатора,разкербовала ъгъла на долното казанче и всичко беше изтекло по земята.
Изображение
Ситуацията беше патова....От една страна едва не прецакахме двигателя на Тойотата,а от друга страна най-близкото населено място беше на поне 10-12км.Спогледахме се с Марин и....решението беше взето.Като едни сървайвари решихме да се борим на място с проблема,и докато сваляхме радиатора насред пустошта,жените веднага разпънаха полевите масички,и спретнаха обяд.
Изображение
С Марин скоро съборихме радиатора на земята....
Изображение
Идеята ни беше да се опитаме да го кербоваме внимателно и така да спрем теча.Пластмасовия ръб на казанчето си стоеше и след внимателно причукване и обръщане на зъбчетата радиатора изглеждаше като чисто нов.
Изображение
Решихме да му направим воден тест преди да го монтираме обратно.Бяхме доволни от ремонта ,но...радостта ни скоро се замени отново с угрижените ни физиономии от преди малко.Пущината продължаваше да тече :o ,разбира се не толкова колкото преди,но достатъчно ,за да не може да се кара без риск от прегряване на мотора.Огледахме по-внимателно и проблема веднага лъсна...първата тръбичка до кербованото място беше пукната.За съжаление радиатора беше алиминиев и.....абе направо изпаднахме в трудна ситуация.В крайна сметка решихме да пробваме да го запоим с газовия поялник.
Изображение
Изображение
Изображение
Не стига че принципно тенола не хваща на тоя алуминий,ами и Марин и киселина не носеше за зачистване.Наложи се да ровим в аптечката за аспирин и с негова помощ горе-долу запоихме тръбичката.Тя пак течеше,но вече беше въжможно да се придвижваме с доливане на няколко километра.Последното нещо което направихме преди да сглобим всичко отново по местата си,беше посредством инвертора с ъглошлайфа да изрежем защитата така,че да не достига повече при екстремни ситуации до радиатора.Наляхме вода и...гас колкото можем...
Изображение
Скоро стигнахме и Медени поляни.....
Изображение
Изображение
Разбира се тук нямаше кой да ни залепи радиатора и....след телефонна връзка с Евгени Турбото се насочихме към Велинград .
Тук Марин получава факс отгоре.... :lol: :lol:
Изображение
Пътя към Велинград естествено беше по асфалта.
Изображение
Заваля ни проливен дъжд,но притиснати от обстоятелствата ние натискахме педалите на гаста сериозно.Тук замалко да направя голям серсемлик.Тежко натоварения Нисан спускайки се по завоите поднесе на един от тях.Мантинела в страни нямаше,а реката бучеше на 7-8м. долу.Не знам с какъв късмет и с чио благоволение /вероятно Господ е бил с нас/,но успях да,вкарам джипа в пътя като оставих дири с десните си колелета точно по ръба на пропастта.Направо ме избиха топли вълни ,а след това ме обля студена пот.Представих си какво можеше да стане с мен и семейството ми.Припомних си старата мъдрост "бързай бавно",обадих се на Марин по станцията и го предупредих да внимава и да кара по-бавно,че с тия гуми за кал хич не сме за дъжда който се лееше изведро навън.
Така след почти едночасово пътуване стигнахме и Велинград....
Изображение
Намерихме сервиза,отново демонтирахме радиатора/то вече и насън бихме го направили/,човека го залепи и след нужните проби за течове го монтирахме вече готови за бой.
Благодарим на Евгени че се отзова и ни подаде ръка за помощ в трудния момент!!!
Разбира се....немислимо беше от 20.00ч. нататък да продължим пътя си и така се наложи промяна в плана....нощувка във Велинград!В близост до сервиза си намерихме и хотелче на прилична цена и се настанихме там.
Изображение
Между другото все пак не беше съвсем лошо/макар и повода да не беше приятен де/,че имахме тази вечер в цивилизацията.Взехме си душ като бели хора,излязохме по центъра да се разходим/аз с камуфлажа и туристическите боти,щото друг вид дрехи нямах :oops: / и да хапнем,дори мъжката половина на групата имахме късмет да се срещнем с..... ;) :grin:
Изображение
Изображение
И така...преспахме и на следващата сутрин отново на път.С Марин направихме веднага бърза корекция на маршрута и поехме в посока х. Семково.
Изображение
Първата част от пътя ни беше по асфалта до Белица,а от там нататък натискахме по черните пътеки на Рила планина.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Разбира се посетихме и парка за танцуващи мечки с който Белица стана широко известна в цяла България
Изображение
На долния информационен център ни посрещна служителка в резервата.Тя ни разведе в тази част и ни разказа за мечките,за това как е бил построен резервата,какво представлява всъщност,за това как и по какъв начин всяка една мечка е била доведена там.Такси за вход и екскурзовод нямаше при все че цялата организация и поддръжка на съоръжението вероятно струва доста средства.
Изображение
Изображение
Това е най-малката мечка,на около две години и половина.Както се изрази нашия гид....бебе.Да ви кажа честно не ми се ще хич дори да го срещна това "бебе" в гората,а за майка му или пък баща му въобще да не говорим :scared:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Цялата група.....
Изображение
Разгледахме долната част и продължихме с доста пъхтене/говоря за нас възрастните /нагоре.
Изображение
Мечките които срещахме навсякъде бяха питомни,не се плашеха от нас туристите,дори някои от тях проявяваха и любопитство към хората дошли да ги видят
Изображение
Изображение
Скоро се изкачихме и на горния/втори/ информационен център.От покрива на сградата се разкриваше невероятна гледка към върховете на Рила.
Изображение
Слизайки надолу навсякъде по пътя ни покрай оградите имаше мечки.
Изображение
Изображение
Изображение
Слезнахме долу и с това приключи екскурзията ни в света на мечките.След кратко уточнение с ГПС-ите потеглихме по черно към х. Семково.
Изображение
Изображение
Равнината както и Родопите останаха зад нас и сега се виждаха като на длан.
Изображение
Изображение
Пътя беше живописен и красив ,без някаква особена трудност и ние се движехме уверено нагорев планината.Имахме да преодолеем едни 500-600м. денивелация докато се изкачим до местозначението си.
Изображение
Изображение
Достигайки курортното селище Семково,ние се отправихме и към самата хижа
Изображение
Изображение
Изображение
Не след дълго достигнахме и крайната точка от маршрута си за днес....х. Семково.
Първото нещо което ни заинтригува беше невероятно красивото езерце пред хижата.
Изображение
Изображение
Изображение
Запознахме с с хижаря и той ни показа къде можем да си направим бивак.Местенцето беше направо приказно.
Изображение
Изображение
Изображение
Направи ми впечатление това,че докато в Родопите имаше изобилие от чешми/както съм споменавал в други пътеписи на моменти имам чувство ,че чешмите са повече от елите/,то в Рила не беше така.Чешмите са доста нарядко,но едно друго нещо ми направи силно впечатление.Рила планина ни посрещна с поляни обсипани с цветя...направо пъстри килими в най- различни краски.Тук според мен биха намерили вдъхновение много художници.Интересно е че в Родопите такива гледки няма....
Ето и задължителните макро снимки които винаги правя....
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Както споменах в началото,освен моята покривна палатка и двата джипа бяха пригодени за спане вътре в тях.Това налагаше да си разпъваме една палатка,която с времето вече наричахме.....склада.
Изображение
Лагера......
Изображение
Изображение
Бирата не и давахме да се стопли... :grin:
Изображение
И красотата която ни заобикаляше.....неземна и уникална!
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Марин показа интересни спосолности... :hmm: :lol: :lol: :lol:
Изображение
Костура който хванах на Г. Беглик му дойде времето и беше поднесен на масата....както и други вкусотии....
Изображение
Изображение
Хапнахме,пийнахме,после се събрахме около лагерния огън и така неусетно вечерта мина и дойде време за лягане.Искам да ви кажа че мерихме температурата и тя скромно падна до 5градуса,но въпреки това в палатката беше невероятно топло и комфортно,а самото спане си е голям кеф на 1700м. над морето.Каквото и да си изпил,колкото и малко да спиш,сутринта се събуждаш бодър и отпочинал,а след първата шепа планинска вода на лицето просто вече си друг човек.На сутринта ни очакваше познатата процедура.Пиене на кафенце и закуска,стягане на багажа и отново на път....
......следва продължение.....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЕКСПЕДИЦИЯ 2011г. ....Красотата на Родопите и Рила!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 01 Сеп 2011 17:20 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така поехме към х. Грънчар.
Изображение
Изображение
Предстоеше ни още изкачване в надморско равнище, тъй като хижата беше на около 2200м. над морето.
Изображение
Пътя беше каменист и макар че на моменти имаше дълбочки коловози,не представляваше никаква трудност за машините.
Изображение
Изображение
Така докато не достигнахме до един разрушен мост по пътя си.....
Изображение
Изображение
Ситуацията отново изглеждаше проблемна,но....добре че намерихме начин да заобиколим препятствието и да продължим по пътя си.
Изображение
Изображение
Изображение
Продължихме и се надявахме да няма повече подобни изненади....
Изображение
Изображение
Пътя ни изведе на асфалтова отсечка от няколко километра......
Изображение
...и след табелката ,че сме вече в парк Рила ,отново поехме по черно.
Изображение
Изображение
Изображение
Постепенно дърветата отстъпиха място на ниската растителност,а справката с ГПС-а показа 2050м.над морето.
Изображение
Пейзажа стана определено алпийски и макар че я нямаше онази красота на тучните поляни и гората от борове и ели,тук витаеше едно много особено чувство на свобода и простор.Изживяването беше невероятно!
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Продължихме още да се изкачваме,като пътя на места стана доста тесен и предвижването ставаше почти провиране.
Изображение
Спряхме на една чешма да си напълним съдовете с вода.Марин се нахвърли да пие,но.....замалко да му изпадат зъбите от леденостудената вода :grin:
Изображение
Красотата наоколо беше величествена и вдъхваше много респект.
Изображение
Изображение
Скоро достигнахме и х. Грънчар.....
Изображение
Изображение
.....а езерото пред нея ни развълнува истински.
Изображение
Поляните с цветя дори и тук на почти 2200м. също ги имаше.... :o
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Решихме да се изкачим по пътя нататък до близкия връх и да погледне всичката тази красота отгоре и като на длан.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Марин и Росито.....радващи се на красотата и простора.....
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Последва връщане назад.....
Изображение
Хванах се че хич не бързам да се връщам и макар че съпругата ми се притесняваше от тесния и стръмен на места път,аз все намирах за какво да спра или какво да снимам... :oops:
Изображение
Изображение
И така стигнахме отново до хижата.Там обаче стана ясно че май никъде в района не можем да си опънем палатките.Зоната за къмпингуване беше зад стената на езерото,но там било забранено за МПС-та и можело да имаме проблеми с парковата охрана.Хижаря ни каза да се си занесяли палатките там и да ги разпъваме,но...проблема беше моята си беше на покрива на джипа и....Решението дойде спонтанно....тръгнахме да си търсим по обратния път място за бивак....
Изображение
Проблем обаче....подходящи места просто не се намираха в района.Видях на ГПК-а че няколко километра надолу в ниското има асфалтов път и покрай него се вие река Бяла Места.Казах на Марин по станцията че долу не може да не намерим подходящо място и дадохме гас .....
Изображение
Стигнахме началото на асфалтовия път ,но.....нещо не ми приличаше много на асфалт... :hmm:
Изображение
Все си казвах че може би въпросния асфалт ще почне след следващия завой,но...колкото и ГПС-а да ми твърдеше че аз отдавна се движа по асфалт,толкова въпросния не се появяваше никъде.
Изображение
Реката си беше там...с прекрасните си бързеи,но....
Изображение
....ние нямахме много време да и се радваме.Бяхме попаднали на място което както изглеждаше подходящ терен за бивак няма да има,някъде в дивото на доста километри от Якоруда в планината и на всичкото отгоре вече беше започнало да се свечерява и времето ни притискаше.Въпреки това предложих на Марин да караме надолу,като все ми се струваше,че слезнем ли по-ниско все ще изкочи полянка около реката.
В един момент обаче нещата започнаха да загрубяват....Докато се майтапихме ,че може да ме спрат без винетка на ..."асфалтовия път"...проблемите започнаха един по един.
Изображение
Това дърво се наложи да го режем/снимката лъже,защото е снимана отдолу нагоре и създава илюзия че Нисана минава/
Изображение
Изображение
След това трябваше да се премине приток на реката,но за да не пропадне джипа в деренцето и да се окантари,бяха нужни доста маневри...
Изображение
След това достигнахме до място където част от пътя се беше свлякла в реката.След оглед установихме,че може да се премине с малко повече внимание.Поради опасност от свличане на брега,поставихме и долу на земята/на снимката се вижда/една пръчка ,с цел да се ориентираме по-лесно при преминаването.
Изображение
Времето ужасно ни притискаше/часът беше вече почти 19.00ч./,и в гората притъмня доста.Лошото че с тия темпове с които се движехме до Якоруда или околността и щяха да ни трябват часове.Вече започвахме да се притесняваме и да си задаваме въпроса какво решение да вземем.Все пак това ставаше в движение и джиповете макар и бавно се придвижваха напред.
Е да...ама не.....След няколко завоя стигнахме участък през който поради същото срутване,само че в доста по-големи размери беше просто невъзможно да се продължи.....
Изображение
Нямахме никакъв шанс....От ляво беше непристъпна вертикална преграда,а отдясно реката и високия и бряг не ни даваше никакви възможности.
Изображение
Изображение
Минаха ни какви ли не смели мисли и варианти,но....добре че разума надделя и се насочихме към маневри за обръщане и тръгване обратно.
Часът беше станал почти 20.00ч.Ние бяхме насред планината на доста километри от подходящо място за бивак.Жените бяха притеснени и това наложи с всичката гас да се изтеглим нагоре по обратния път.При обръщането сега аз водех и пришпорих яко Нисаня.Завоите ги вземах на моменти с як дрифт.в огледалото в един момент видях как камък голям около 20-30см. излетя назад под напора на колелетата на около 10м. и добре че Марин беше по-назад ,че не се стигна до проблем.Разстоянието което взехме надолу за 1.5часа,сега го прелетяхме нагоре за 25-30мин.Как не строшихме нещо по тия камъни просто не знам.В един момент се изкачихме на високото и като стъпихме на чикалирания път се усетих че летя с 90км/ч. :o
Скоро стигнахме началото на Парк Рила и хващайки последните лъчи на слънцето успяхме да си намерим едно хубаво местенце за бивак.
Изображение
Докато разпъвахме бивака,децата разбира се отидоха да беснеят покрай реката и.....резултата беше на лице.Моя синковец паднал във водата... :o
Изображение
Добре че бяхме изморени и донякъде доволни че намерихме това местенце в последния момент,та ...дори и не му се скарахме :)
Изображение
Изображение
Вечерта хапнахме и тъй като децата си легнаха рано/явно доста бяха изморени/,ние си направихме прощален купон/това беше последната ни вечер/Изиграхме няколко хора....
Изображение
Изображение
Изображение
Температурата беше около 5градуса и това ни дойде доста тонизиращо и загряващо...Настроението ни дойде и продължихме купона с музика и песни покрай огъня...
Изображение
Настроението беше приповдигнато...
Изображение
Изображение
Накрая завършихме вечерта и с една обща снимка!
Изображение
От всички лагерни огньове през тази експедиция,този беше най-хубав,с големи сухи пънове,които горяха бавно и не искаха подканяне,но за съжаление дойде момента и аз с нежелание го гасих....ама нямаше как беше време за лягане,че на другия ден/всъщност то другия ден си беше вече дошъл тъй като полунощ отдавна беше минала :) /ни чакаше доста път.
Изображение
На сутринта имах най-сетне възможността да снимам и последния ни бивак.
Изображение
Изображение
Изображение
Рекичката която течеше на 10м. от нас в дерето
Изображение
Входа на Национален Парк Рила/ние реално бивакувахме точно преди него/
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
В далечината над нас се издигаше прекрасен връх...с всичкото си величие и непристъпност....
Изображение
Интерес факт е че при нощуването ни около яз. Г. Беглик,а в последствие и около езерото на х. Семково нямаше и следа от никакъв кондез или влага....направо учудващо :hmm: ,но тук макар че бяхме до една малка рекичка конденза сутринта беше убийствен/за комарите да не говорим/Наложи се да отворя всички налични прозорци и входове на палатката ,за да се обветри и да изсъхне.
Изображение
Лека полека събрахме багажа и потеглихме.Крайното решение беше да направим една бърза обиколка до Разлог и Банско и чак тогава да се прибираме.
Изображение
Отивайки към тази дестинация ние се доближихме и до величието на Пирин планина.Отдалеч изглеждаше горда и непристъпна.Върховете и се издигаха остри нагоре,сякаш искаха да достигнат небето.....Красота....
Изображение
Изображение
Изображение
Не след дълго вече се разхождахме по улиците на Разлог.Той е едно китно градче в полите на планината.
Изображение
Изображение
Изображение
Ето тук за малко щяхме да я объркаме с Марин....Спрях се да погледам подхода към езерцето....
Изображение
...и Марин ми вика какво съм се замислил.Аз пък веднага му казах че пресмятам дали сме много бързи.... :hmm: Той естествено че попита защо....и аз му обясних упражнението.Влизам с Нисана в езерото на центъра на Разлог/дълбочината му е около 70-80см./през въпросния подход,докато гражданите се развикат и сигнализират правя два тигела през цялото езеро/за да си съборя калта де/ и...ако сме много бързи/за което се и чудех де/,докато дойде полицията да сме вече в Банско..... :lol: :lol: :lol: :lol:
Колкото ни беше горещо ...само дето не паднахме от смях във водата..... :D
Офроуд Клуб Ст. Загора дефилира по центъра на Разлог...
Изображение
И така...беше време да продължим и към последната си дестинация ....Банско.Колкото повече се приближавахме към него,толкова повече Пирин се извисяваше пред очите ни....
Изображение
Обикновено,когато стане въпрос за Банско аз лично винаги го свързвам със ските и многото хотели.Те наистина изобилстваха толкова много,че чак имах чувството че няма нормални къщи за живеене на местното население....
Изображение
Изображение
Изображение
.....само че сега видях и една друга страна на този чуден български курорт,а именно историческите забележителности.
Ще спомена две основни които имахме времето да разгледаме по-обстойно.
Църквата Света Троица....
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
.....и Веляновата къща....
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Хапнахме на обяд в една хубава кръчмичка....
Изображение
.....и след още час/да ни се слегне храната :D /потеглихме към дома!
На връщане спряхме и на още едно задължително място...пазарчето на Юндола...
Изображение
Тук си купихме задължителното сладко от боровинки и от горски ягоди.
Изображение
Изображение
След това вече....наистина се отправихме към дома.....
Изображение
Изображение
Пътуването няма да ви го описвам....просто нищо интересно.След два часа и нещо си бяхме вече у дома....
Изображение
Изминахме 735 км.....
Изображение
И така...сега пишейки разказа отново преживях всички вълнуващи моменти,които имахме.Преживяхме още едно приключение и попихме много красота. Като се започне от кристалната водна шир на яз. Г. Беглик,премине се през залезите с които ни дари природата и се стигне до това, че се изкатерихме с джипките на 2400м. над морето и онемяхме от гледката която се разкри пред нас в краката ни!
Имахме и трудности,но смятам че съумяхме да се справим блестящо, използвайки всичко което ни позволяваше екипировката и най-вече, че не се предадохме в трудния момент.Преживяхме много красиви утрини и много невероятни залези.За сетен път разбрахме какво богатство имаме....но не го осъзнаваме забързани в сивото и напрегнато ежедневие.Надявам се, че с разказа си поне за малко съм ви накарал да спрете ежедневния си бяг,да се огледате и да видите това...което видяхме и преживяхме и ние и след това да сте поне мъничко по-горди че сте българи!!!
Ако това се е случило...ще съм удовлетворен,че трудът ми не е бил напразен!
Поздрави на всички!
LUBASHKI777



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: