Дата и час: 24 Сеп 2018 19:12




 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ЕКСПЕДИЦИЯ 2010г......ОЧАКВАЙ НЕОЧАКВАНОТО!!!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 08 Сеп 2010 07:31 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7457
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте.
От едно известно време със Стефко умувахме къде и как да изкараме отпуските си.Идеята беше да ходим на море заедно,но все пак ни се искаше да направим нещата малко по-интересни и даже с риск да се вкараме в голямо приключение взехме решение да стигнем морето по билото на Стара Планина/маршрута Ком-Емине/
Времето за приключението наближи и всеки от нас подготвяше джипката си според вижданията си за подобен преход.
Стефко направи нова броня и сенник за багажника на покрива,а моя милост си направи шнорхел и тъй като си закупих готов разпъващ се с механизъм сенник от кемпер,се наложи да му правя планки за захващането му към багажника на Нисана.
Ето че деня за потегляне дойде.Предната вечер се събрахме да напазаруваме провизий ,а и да се разберем точно в колко ще потегляме.Тук е мястото да спомена че Марин изяви желание да се присъедини към групата,но само за нощувките в планината/на море щял да ходи допълнително в последствие/,и така групата се увеличи на три джипа.
И така на 03.07.10г. беше даден и старта на експедиция 2010г.Тъй като Марин щеше да ни чака в Селце,за официалния старт си останахме отново само със Стефан.
Изображение
Скоро се срещахме с Марин и поехме към планината.Плана ни беше да се изкачим на билото през с. Селце-х.Българка,след което да поемем на изток към морето.
Изображение
Тук е мястото да спомена, че по този маршрут никой от нас не беше карал ,не знаехме състоянието на пътищата,движението ни ставаше единствено и само по ГПС-а, и макар че началото беше леко и не предполагаше някакъв особен екстрем,......
Изображение
.....то не случайно надслова на експедицията решихме да бъде..."Очаквай неочакваното"
Графика който изготвих за нощувките ни показваше че първите две нощувки трябва да ги направим в околностите на Котел,само че...."каквото мишката го намислела...котката го разваляла"......
Пресичайки прохода Хаинбоас и продължавайки към Твърдишкия проход попаднахме на сериозно изпитание за проходимост на машините.Първо объркахме отбивката и се наложи докато проверявам с ГПС-а дали това е пътя да обръщам в нищото и да се връщам назад.....
Изображение
....след това този красив водопад също ни позабави малко.....
Изображение
....но това беше нищо в сравнение с екстремния участък който ни очакваше.
Пътя беше доста кален ,но се придвижвахме напред макар и по-бавно ......
Изображение
...забелязахме че се движим в правилната посока.....
Изображение
....но ето че терена пред нас стана невероятно трудно проходим.Появиха се доста кални участъци с коловози,които преминахме на прибоксувания и мръсна гас,докато на едно място нещата загрубяха.Обикновено първия го отнася при преминаване на екстремни места,и така Нисана се озова в коловоз в който явно са орали камиони.Нищо не се виждаше предварително,тъй като всичко беше под насъбралата се вода.И така...Нисана застърга с дифовете,усещайки какво ще стане аз му дадох всичката гас, но за съжаление явно съвсем накрая на участъка стана още по-дълбоко и движението на джипа от напред...стана надолу 090
Дълго не се чудехме и скоро с помоща на вярната лебедка Нисана излезе от прегръдките на заблатения коловоз.
Изображение
Изображение
След Нисана сега беше ред и на Тойотите.Те имаха предимството,че видяха откъде да НЕ минават.....
Изображение
Трябваше да се кара плътно в ляво в по-плитката част,но задачата се усложняваше и от едно дърво стоящо на пътя,което трябваше да се заобиколи....
Изображение
Стефко тръгна с много гас и явно карайки твърде в ляво удари предно ляво колело в камък или корен.Тойотата подскочи и малко остана да се обърне... :PO"" Спря малко преди да се блъсне челно в едно дърво.От момента имам само видео,което ще ви постна в последствие.След маневра назад,той продължи и излезе на твърдото.Марин виждайки какво стана,с умерена гас подскачайки нагоре надолу все едно играе модерни танци мина без проблеми.
Това обаче не му попречи да затъне няколко километра по-нататък.....ама то с тази умряла Тойота... 064 050
Изображение
Пробвахме да го избутаме,но...в крайна сметка нагласих Нисана и го издърпах!
След лиричното отклонение продължихме,но тъй като времето напредна неимоверно много,а Котел си беше доста далеко решихме да открием едно езерце в планината над Твърдица,за което бях чувал преди.Настана едно търсене по черни пътища с отклонения,обхвата на радиостанцийте се губеше и нямахме връзка.Въобще ситуацията беше доста несигурна,но...в един момент Марин попадна на правилна следа и с доста мъки се завърна по един доста кален баир да ни заведе до мястото.В крайна сметка след около 2 часа лутане бяхме на въпросното местенце,където разпънахме лагера и се насочихме към хапването , пийването и заслужена почивка!
Местенцето беше много хубаво.....
Изображение
След разпъването на лагера ,аз се насочих да хвана някоя и друга рибка.......и не само че успях,но залових и златната рибка,а децата мигом довтасаха ,за да си пожелаят по нещо.
Изображение
Изображение
Скоро слънцето залезе,падна мрак......
Изображение
....и започна купона.....
Първо децата си приготвиха вечерята на сървайвъра.....
Изображение
.....а после възрастните .....
Изображение
Изображение
Изображение
Матриал имаше...и хладилника работеше на макс....а купона продължаваше....
Изображение
Изображение
Изображение
На някои им се доспа.....ама не изпускаха биричката.... 047 050 050
Изображение
Огъня предразполагаше към много и положителни емоций....
Изображение
Да не съм чул че оня от рекламите правел невъзможни неща...или че бил велик....ние също можем.... ;)
Изображение
Изображение
Скоро всички след умората на пътуването се насочихме към палатките,а на сутринта пред нас се откри ето тази невероятна,успокояваща и носеща много радост на очите ни гледка!
Изображение
Изображение
Хихихи...Марин е приготвил бойната готовност....
Изображение
А Стефан гордо ме успокои..."...кой каза че нямам шнорхел бре...????....."
Изображение
Наложи се непланов ремонт на едната Тойота....Беше свързано с естествения тунинг.... 064
Скъсано ухо на задна стабилизираща щанга.....демонтаж.....
Изображение
....пробвахме в реален бой и новия гайковерт....
Изображение
...и накрая победоностно държейкия в ръце....
Изображение
Пихме кафенцето ,стегнахме багажите и отново на път.Котел ни чакаше и днес се надявах най-после да го достигнем.Понякога човек обаче си прави едни сметки.....а съвсем друго се получава на практика.
Изображение
Времето беше хубаво,дори горещо и сухо.....Пътувахме по черния път и скоро излезнахме за малко на асфалта.Срещнахме мести хора които правеха това.....
Изображение
На въпросите ни какво ще става....човека отговори скромно...."...ами така...да има къде да посядат хората,да си почиват,да си похапват...."
Нас ни учуди още повече ситуацията,защото разбрахме че никой не им плаща за това нещо...просто хората са решили на доброволни начала....Браво и респект......все още има истински българи и истински хора в нашата родина!!!
Продължихме и много скоро напуснахме асфалта.Продължихме прехода с едно стръмно и каменисто изкачване.Беше сухо както вече споменах,и ние си карахме необезпокоявано,докато не стигнахме до едно много стръмно и изровено надолнище.
Изображение
Опитах като първа кола да премина през дълбокия коловоз и да излезна на отстрещния бряг,но.....замалко да обърна Нисана.. :PO"" ....
Изображение
Разбрахме че единствения начин е надкрачване на коловоза,който беше дълбок на места повече от метър.Трябваше да качваме десните колелета отдясно по брега,но там пък имаше и препятствия,а при някоя маневра свлечеше ли се някой долу,най-малкото дори и да не се обърне щеше да ни отвори доста работа да го вадим!
Изображение
Настанаха напрегнати минути.Нисана като по-широк и по-висок мина безпроблемно.За Тойотите се наложи да подлагаме камъни,с цел да могат да не опрат докато качват левите колелета на отсрещния бряг.От този момент имам само видео,но там ястно се вижда как задните колелета не карат горе по ръба,а странично по стръмната му част.....
Доста време се забавихме,но всичко мина безпроблемно и скоро колоната продължи.Малко преди да излезем на с.Бяла Паланка,изкачайки от гората попаднахме в рекламите на шоколадите Милка....Пейзажа по нищо не се отличаваше от тия на Алпите...да не говорим че в края на пътчето и крава си имаше....е....не беше лилава...ама все пак крава :)
Изображение
Изображение
Скоро след това минавайки през селото попаднахме и на един стар лозунг....Интересното е, че и днес е актуален....
Изображение
Продължихме нагоре по трака.Пътя беше каменист,сух .....
Изображение
....а ние не устояхме въпреки напредналото време да не се снимаме покрай тия прелести.
Изображение
Скоро подкарахме покрай реката.Пътя беше широк,живописен и безпроблемен....за сега де....
Изображение
За съжаление времето се влошаваше с всяка измината минута.Поктепенно трака ни отдели от реката и навлезнахме в дебрите на планината изкачвайки се към билото.Скоро започна и да вали сериозно дъждец.Пътя ни водеше през гората,като минаваше зигзагообразно покрай дърветата и на доста места ми се изхправяха косите,защото широкия Нисан минаваше на магия понякога.Гарнирано и с подгизналия черен път и да не говорим пък за честите странични наклони в един момент лесното дотук трасе се превърна в една хард-екстремна касапница.Маршрута ни водеше нагоре през гората,и ако сега ни беше трудно да лавираме между дърветата и да справяме със страничните наклони,то представете си като превалихме билото и се заспускахме.....или запързаляхме надолу....
Изображение
Изображение
Подобни гледки не бяха рядкост и често се налагаше да се слиза и да се освобождава пътя.
Изображение
В крайна сметка с доста умело боравене със скоростния лост и почти никак със спирачките успяхме без да ударим нито една джипка да слезнем в ниското,където излезнахме на една огромно поляна.Пътя ни водеше през нея....
Изображение
...а аз взирайки се в ГПС-са се надявах че последните 4-5км. които ни остават докато слезнем на асвалта да минат по-безпрепятствено.
Безисходица.....!!!
Тази дума съм я изричал многократно в живота си,наричал съм безисходни много ситуаций,но чак сега истински усетих смисъла на тази дума!!!
Преминахме през поляната,а пътя продължи с поредното горско баирче.Навлезнахме смело в него,успокоявайки се че то не остана път.....Точно след 50м. обаче всички се оцъклихме.Пътя минаваше през стръмен склон/на ГПС-а наистина е обозначено със знак и текст "Нагоре по склона",но все си мислех че е просто за уточнение да не се бърка този който минава от там и да търси пътя другаде/,който беше около 30м. като дължина,но...в последните си 5-10м. беше почти вертикален... :PO""
На единствената снимка която имам можете да добиете само бегла представа за склона....и то доста лъжлива...
Изображение
Изображение
Ястно си личаха пресните следи на някой който беше стигнал едва средата и беше буксувал и орал до припадък.
В друга ситуация сигурно бихме му се зарадвали,но при силно разкаляния терен,доста натоварените джипки с багаж и оборудване,проливния дъжд който валеше вече доста време да не споменавам жените и децата беше немислимо да рискуваме.В подобни ситуаций,когато си сам насред планината,много далеч от населени места,без обхват на ГСМ-ма,осъзнаваш че едно е да се чекнеш да 20-30км. от града и да не се притесняваш каквото и да ти се случи,а съвсем друго е в подобна ситуация.На всичкото отгоре взе и да притъмнява/особено в гората под дърветата/.Дъжда се лееше като из ведро,а ние не знаехме какво да придприемем.Напред беше невъзможно да продължим,а назад беше почти невъзможно да се върнем/не стига че терена беше невероятно труден и едвам го минахме,а сега имахме и фактора разкалване от нашите си собствени колелета/.
Точно в този момент усетих наистина какво е безисходица!!!
Пробвахме през поляната да намерим обходен маршрут,но безрезултатно.
Изображение
Накрая спряхме и оклюмали взехме единственото и правилно решение....Връщме се назад...е поне пробваме де!!!
Изображение
Потеглихме и постепенно преминахме поляната и се заискачвахме в гората.Марин беше първи и с доста буксуване превзе първите стръмни и кални 50метра.След него аз обаче не успях... 090 Може би засилката дойде малко,може би защото имаше завой надясно и ако не отнемеш малко гаста терена те повлича в страни и инерцията те изхвърля върху дърветата,но...не успях.
Стефан след мен отчитайки може би този факт, продължи със скорост направо,но стигна до паднало дърво и се наложи да го реже и маха от пътя.След това с доста буксуване успя да се измъкне от първия екстрем.Останах аз...
Не знам как успях да се върна 50-70м. назаден до края на поляната.Джипа не вървеше назад,а се пързаляше.Дори на задна бавна ако подадях гас ме свличаше,а без гас ме пързаляше.Не знам колко пъти се изпотих и как успях въобще.През стъклата от натрупаната кал не се виждаше нищо,в страничните огледала също и единственото решение беше отваряне на прозореца/въпреки проливния дъжд и клоните които се опитваха да обезобразят лицето ми/.В крайна сметка успях да стигна до долу и след като се уверих, че останилите са нагоре и няма да ми пречат ,с доста резерви че тежкия Нисан ще успее въобще се засилих/доста силно казано де/и с много буксуване,подскоци и минаване на сантиметри от удар с дърветата се изстрелях нагоре.Стигайки мястото от което обаче Стефан тръгна/и също така доста прибоксува/започнах да копая да едно място.Казах си това е....до тук с надеждите.Не искам да хваля себе си или някой от групата,но в подобна ситуация наистина се изисква желязна психика и воля,защото ако някой се беше отказал вътрешно от борбата не знам всичко това как би завършило
Нисана боксува на място около 10-15 секунди,но аз не отпусках гаста,напротив дори му задавах повече,защото замажеха ли се гумите край на всички шансове,а имахме само още 5 км. подобен терен докато излезем на равния черен път!
В един момент усетих как помръдваме сантиметър по сантиметър и след малко победоностно се изтреляхме на по-равен участък.За момент успях да си отдъхна,но последваха още доста ситуаций нататък по пътя.Първо на един стръмен баир със завой и сериозен страничен наклон закъса Марин,но с малко бутане и навигация мина напряко извън пътя и успя да подмине критичното място.След него Стефан вече на изораното на няколколко пъти буксува и се свлича към дърветата.Най-накрая с общите сили на моя милост и на Марин които се напъвахме и бутахме Тойотата, заливани от десетки литри вода от продънилото се небе Стефан успя да я качи през гората на едно високо място и след прочистване с щила на едни сухи дървета начертахме алтернативния път за преминаване.Тойотата успя, а след нея и Нисана мина безпроблемно от това място!
Продължихме като пътя ту се изкачваше,ту се спукаше през гората.Нисана като по-широк обаче по-трудно се провираше между дърветата,а при разкаляния път направо не знам как не го ударих не един ,а няколко пъти.По тази причина се налагаше често и да намалям и така поизостанах.Лошото е обаче, че стигнах на едно критично място,а останалите вече бяха доста далеч пред мен.Изкачвайки едно баирче със завой,пътя който имаше сериозен страничен наклон направо ме свлече в страни към дърветата.Успях да спра преди да се ударя,но ситуацията не беше добра.Отново се наложи да отварям прозореца,да ми се пълни врата с вода и си дера главата по клоните,но друг избор нямах.Започнах да се опитвам да спусна назад джипа с много леки маневрички,за да избегна допълнително свличане и удар в задния калник в дървото под мен.Моите хора ми викаха по станцията къде съм и дали идвам,но не можех да им отговоря.Виждах как въпреки внимателните маневри,Нисана се свличаше към дървото,и накрая мина покрай него на косъм омачквайки само разширителя и без щети по калника.
Някой ще каже..."...тоя пък в такава кризисна ситуация за калника и тенекийте взел да мисли....мачкай и излизай..."
Е да ама не....не е въпроса толкова за калника,но ситуацията беше такава,че ударя ли дървото и да подпра в него тръгване нагоре нямаше....всеки опит щеше да доведе до допълнително свличане и невъзможност да се измъкна без разпъване на лебедки и още мнооого загубено време/а то беше най-ценното ни нещо в момента/.
И така....успявайки да се спусна до място от което имах шанс да тръгно въобще нагоре аз подадох всичката гас,мотора изрева и Нисана се понесе нагоре.....Само че аз втори път на страничния наклон не влизах.....С рязка маневра в дясно и много драскане на Гоодричите се понесох нагоре по склона през гората,карайки като Хан Соло който бяга по тунелите от имперските изстребители.Заобикалях дървета в движение,подскачах по пънове,но гаста не отпуснах докато не успях да се промуша и да се върна отново на пътя.Едва тогава успях да се обадя на моите хора,че сме добре и че ги настигаме.
Няма да споменавам останалите места които ни дадохе по-малък отпор, в крайна сметка след около час борба минахме границата на критичния терен и се заспускахме по твърд каменист път към реката.Никога няма да забравя лицата на хората които невярващо тихичко се успокояваха..."този път излязохме...".Снимки и клипове от момента нямам,а едва ли и някой ще има,защото борбата не беше просто заигравка с терена,а беше въпрос на оцеляване.На жената и споделих че Нисана се представи добре и новите Гоодричи също....а тя ме погледна и за първи път в живота си тихичко ми каза..."абе ако не беше ти да се справиш с шофирането не знам какво ни чакаше/.В последствие и излезнаха 18 стресници.... :(
Тук искам отнова да спомена,че изпитанието за машините,подготовката и възможностите им беше много голямо,но истинското изпитание беше ,за силата на волята и желязната психика,и аз мисля че ние се справихме блестящо и за това излезнахме победители в тази малка битка!!!
Скоро излезнахме на асфалта и потеглихме в посока Котел.Малко ме беше яд.....на няколко километра от асфалта терена да стане непроходим при тия условия и да се наложи да се връщаме назад....но както и да е!!!
След час и половина стигнахме и в Котел......
......следва продължение......



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЕКСПЕДИЦИЯ 2010г......ОЧАКВАЙ НЕОЧАКВАНОТО!!!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 08 Сеп 2010 07:32 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7457
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така.....стигнахме Котел,но не намирахме място за разпъване на палатките!Падна доста обикаляне,като на последното за да се изкачим и да установим, че на подходящата полянка има 10см. вода и е невъзможно да се разпъва лагер,беше възможно само след доста екстремно буксуване и газене през драки,а на слизане Марин се хлъзна към едно дърво и се наложи ей така между другото да разпъвам лебедка!
В крайна сметка часа минаваше 20.00ч. и доста притъмня.Насочихме се към най-разумното решение,а именно да потърсим хотел ,за да пренощуваме.И за това доста пообиколихме,но със съдействието на един от собствениците намерихме свободно място и ни настаниха.
Изображение
Бяхме притеснени че сме мръсни,кални и неугледни,но...хората така ни се радваха навсякъде и сякаш калта в един момент си стана част от декора.... :)
Къщата в която отседнахме си имаше удобно място за вечеря,тъй като в дворчето с барбекюто беше доста некомфортно в този момент.....
Изображение
Марин се почесва и си вика....."малей..кой ме събра с тия...".... 258
Изображение
Хапнахме,пийнахме и уморени до смърт се пръснахме по леглата!
На сутринта бяхме отново в кондиция,сякаш нищо не се е случвало.Хапнахме котелски милинки,пийнахме кафенце и отново на път.
Целта ни беше яз. Камчия.Прогнозите за времето бяха обещаващи,и ние най-после се надявахме да направим две нощувки сред природата,барбекюто и всички останали екстри.
Изображение
Скоро наближихме и си направихме офроуда за деня ,обикаляйки язовира в търсене на подходящото място.
Изображение
Изображение
Изображение
Тук карането си беше по-скоро тип траял....мерехме ходове.... 047
Изображение
Изображение
В крайна сметка намерихме невероятното място.Равна поляна с ниска трева,а две диви круши осигуряваха перфектната сянка.Мястото се намираш в горната част на язовира и явно не беше много посещавано,защото беше невероятно чисто без цигарена кутия хвърлена дори....направо невероятно... :PO"" Вече не мислех че биха се намерили подобни места...На 50м. се намираше и един прекрасен залив, доста дълбочък и с хубава переспектива за риболов!
Язовир Камчия.....
Изображение
Построихме лагера мигновено....
Изображение
Стефко разпъна екстрата......
Изображение
Моя вигман......
Изображение
Не ни беше много необходим,но разпънахме и моя навес...не за друго, а за оттрениране на процеса...
Изображение
Последваха два незабравими дни.Дни на невероятно хубаво време,дни на невероятни изгреви......
Изображение
Изображение
.....дни на невероятни залези и огледална водна повърхност.....
Изображение
Всичкото това така успокоява....нито знаех кой ден сме,нито си знаех телефона къде е.....просто човек се слива с природата, преражда се духовно и се пречиства психически....
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Боже....имах чувство че сънувам......
Изображение
Естествено че масата и купона си бяха нещо задължително.....
Изображение
А малките с танците си .....
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
.....заразиха и големите.... ::DA
Изображение
Изображение
Изображение
Стефан е готов за някоя касова продукция тип..."Хон Гил Дон".....
Купона си вървеше,наздравиците също....
Изображение
Изображение
На втория ден всеки релаксираше по свой си начин....
Изображение
Изображение
Малките завилистливо гледаха,но категорично им беше забранено всякакво къпане....
Изображение
Изображение
....и те си намериха свой начин за почивка....
Изображение
Изображение
Моя милост се захвана с риболов и въпреки несириозната подготовка/2-3 въдици хвърлени в джипа точно 5 мин. преди да потеглим и кутийка бял червей закупен от Котел/ резултатите бяха много добри....а аз се накефих максимално!!!
Изображение
Изображение
Изображение
Разбира се от 6 сомчета които хванах/освен тях и много костур и червеноперка/отделихме 2 броя които бяха над килограм,а останалите върнахме обратно.В друг случай бих ги върнал всичките,но....все пак си играехме на сървайвър....а там никой не хвърля заловената храна.... ;)
За съжаление двата невероятни дни отминаха като миг....На третия ден си събрахме багажа,приведохме местенцето във вида в който го заварихме и...отново на път!
Изображение
Тук се разделихме с Марин.Той потегли към Ст. Загора,а ние продължихме към морето.Пътуването ни до морския бряг не беше проблемно,защото поради ред обстоятелства решихме да не се завираме повече в екстреми.Черните пътища в този етап от пътуването ни бяха леки и често ги свързвахме с асфалт.
Първоначалната ни идея беше да избием на н. Емине,но в последствие решихме,че ще е само загуба на време,т.к. така или иначе палатки там и в региона нямаше как да разпънем и плаж нямаше никакъв....Малко по-на север беше Иракли,но аз лично въобще нямах мерак да лагерувам там/а до колкото разбрахме и не беше разрешено за диво къмпингуване/.Освен всичкото това и маршрута ни водеше на север....целта беше н. Калиакра!
Та по тези причини малко изменихме първоначалния маршрут и избихме на морето в района на Обзор.
Ето и първия ни досег с Голямата вода....
Изображение
Продължихме към Бяла и там ни упътиха за един див плаж.С малко лутане по множеството черни пътища около брега ,най-накрая го достигнахме.Беше невероятно местенце.Плажа беше перфектен,хората които бяха на палатки се брояха на пръсти и при 2 километра плажна ивица и ние почти сами на нея, направо се чувствахме като консенсионери....
Наистина едно чисто,малко посещавано почти девствено местенце.
Изображение
Вкарахме джипките на пякъка,и макар че имахме едно на ум,дори и без да спускаме гумите те си вървяха ....е има си чалъм просто не трябва да позволяваш да се превъртат колелетата,че тогава става страшно.Все пак за маневриране и установяване на позицията на лагера нямахме никакви проблеми...
Изображение
Започнахме и разпъването на палатките.Аз като за първо летуване на плаж с палатка ,бях естествено в издънка.Хората си правят колчета специялно за пясъка ,дълги по 50-60см.,а моя милост си носеше стандартните,които за пръст не стават ,а камо ли за плажа.Веднага обаче се захванах да оправя нещата...нали бяхме сървайвъри......
Огледах се и скоро забелязах спасението....То беше един върбов храсталак на около 30м. от лагера.С помоща на новия Викторинокс, скоро бяха изработени част от колчетата/просто храсталака не стигна за направата на всички необходими бройки/за палатката.
Изображение
Изображение
Крайния резултат не беше никак лош.....
Изображение
На местата за които не достигна материала,се зарових в багажното на джипа и извадих от оборудването всичко което можеше да ми свърши работа......
Изображение
Изображение
Скоро бяхме готови с палатките и със сенниците/те се оказаха една необходимост на плажа,че тук сянка нямаше/,и вече можехме и ние да се порадваме на морето и това което ни заобикаляше.
Изображение
Тук няколко кадъра специално за Марин....да се пукне от яд ,че не дойде с нас... 050 064 050
Изображение
Изображение
Плажа.....
Изображение
Морето......
Изображение
Изображение
Нашите жени трудно се пренастройваха,от условията на кално-тинестите коловози към пясъка и морето....пък и наплашени бяха....не можахме да ги накараме да си събуят екстремните ботуши... 258
Изображение
Изображение
Изображение
Стефан готов да преплува морето..... 050
Изображение
Ей така се пие бира ....обслужването е на ниво....
Изображение
Разцъкахме и задължителната табла.....а бе почивахме наистина пълноценно.
Изображение
Гледката на залязващото слънце,беше успокояваща и отморяваща.....беше наистина красиво!
Изображение
Изображение
Изображение
Появи се един колега с Уаз-ка....ама не посмя да слезне на пясъка ....
Изображение
Започнахме и приготовленията за вечерния купон.....
Изображение
Жените нещо в ъгъла бяха изпаднали в еуфория....ама ние ги върнахме в реалността като им обяснихме че....за салата ги носим.... 258
Изображение
Обстановката беше приятна,хората супер готини...какво му трябва повече на човек....
Изображение
Изображение
Лагера.....
Изображение
Изображение
За разлика от планината,където още в 20.00ч. вече се обличахме с дебели дрешки,тук и в 23.00ч. още си бяхме само по бански и нощния бриз нежно галеше телата ни....голям кеф!
Изображение
Както вече писах по-горе ,надслова на експедицията беше ..."очаквай неочакваното"....и сегашната ни идилия беше като затиши пред буря.....
Буря...ама каква.....
Легнахме си нормално,но в 3.00ч. със Стефан се наложи да отреагираме както са ни учили в специалните части 050
Такъв вятър ни връхлетя,че само това че лежахме в палатките и тежахме не позволи да бъдат ответи в морето.Двамата като по сигнал за тревога едновременно се измъкнахме и се започна едно сгъване на сенници/такова рекордно сгъване не бяхме правили :PO""/,неговата палатка се държеше,но моята беше в окаяно състояние.Колчетата които направих държаха,където имаше сложени тръби и щанги за гуми също,но на местата останали с оригиналните колчета всичко беше във въздуха.Започнахме да ровим под напора на бурята дупки от по 50-60см. дълбоки,там да забиваме колчетата в мокрия пясък и след това да ги зариваме с пякък.Сега нещата изглеждаха малко по-добре,но за преосигуряване затрупахме палатката от всички страни с пякък на височина около 30-40см.
Легнахме,но мен лично не ме хвана сън.Постоянно се вглеждах в това как вятъра искаше да отскубне палатката и да я запрати в морето.Тя се огъваше под мощните пориви и изглеждаше че всеки момент ще се отскубне.
За радост издържахме до сутринта.Големия проблем дойде като решихме да сгъваме.Докато жената откачаше колчетата,аз държах с двете ръце единия край на палатката,а децата/и двете/се опитваха да удържат другия край.Направо не знам как не ни отвя бурята.В последствие установих ,че една от сглобките на рейките се е сцепила надлъжно от край до край.... :PO"" .....
В крайна сметка приехме ,че всичкото това си влиза в сценария на експедицията и изпитанието ни като хора подложени на всякакви изненадващи ситуаций.... 337
Лагера е прибран и сме готови да продължим напред....
Изображение
Стефан се измъкна благополучно от пясъка ,и след него и Нисана мина безпроблемно...
Изображение
Колегите,които изкарват пари с това което ние правим за кеф.....Само че като ги гледам с какви гуми са обути машините им....не ги виждам по местата където минахме ние..... abvvvv
Изображение
Продължихме на север.
Варна....Аспаруховия мост!
Изображение
Изображение
На север от Варна....
Изображение
Пет минути почивка.....пътя не е хич малко.
Изображение
Хората рационално използват,това което замалко не ни остави без палатки......
Изображение
Изображение
Изображение
Нос Калиакра....най-издадения нос на нашето черноморие.Това беше и крайната ни точка на север до която достигаше маршрута ни.
Изображение
Целия нос носи едно особено чувство.Крепостта,останките от храмовете, историята на това място както и внушителния изглед ,те кара да се чувстваш горд че си българин,че това е дело на нашите прадеди и че имаме наистина една невероятна природа!!!
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Носът.....
Изображение
Офроуд Клуб Ст. Загора регистрира ,че е стъпил на тази точка от родината ни!!!
Изображение
От това по-навътре към морето няма как.... 271 ......поне по суша де.... 050
Изображение
Изображение
Носът погледнат от страни.....
Изображение
Изображение
....следва продължение......



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ЕКСПЕДИЦИЯ 2010г......ОЧАКВАЙ НЕОЧАКВАНОТО!!!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 08 Сеп 2010 07:33 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7457
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
От нищото...в нещото....!!!
Така мога да озаглавя най-точно този период от експедицията.
С няколко думи да ви разкажа предисторията.Още в Ст. Загора Тонито/съпругата на Стефан/откри, че един пет-звезден хотел в района на Каварна прави промоция през определени дни от летния сезон.Целта е да отидеш, и ако ти хареса обстановката и обслужването да останеш или да отидеш и друг път.Цената беше атрактивна...от 211.00лв за апартамент на.....0.96лв....т.е. под 1.00лв.
Ние и без това щяхме да сме в региона,а датите на една от промоцийте съвпадаше с времето когато щяхме да сме там и....какво друго ни оставаше....децата обещаха да почерпят един хотел/нищо че в последствие се установи че си забравили стотинките миличките/.... 050
Направихме резерваций и ето че денят за настаняване дойде!
След като разгледахме нос Калиакра се насочихме към настаняване в хотела.
Стефан заслужено се кефи максимално.....
Изображение
Хотела представлява комплекс от отделни блокчета с апартаменти.Заграден е отвсякъде и има денонощна охрана на портала/т.е не може всеки да влезе на територията му ако не е отседнал там/.
На територията на комплекса има около 6-7 басейна,бар и ресторант,а обстановката е наистина невероятна.
Изображение
Изображение
Изгледа от терасата на нашия апартамент.....
Изображение
Малките не чакаха покана ....басейна беше техен.....
Изображение
Изображение
Изображение
Терасата беше по-голяма от хола в къщи.... :PO""
Изображение
Изображение
Апартамента има хол,кухня/напълно оборудвана от печката до съдомиялната машина/ и спалня.Всичко е обзаведено в средиземноморски стил с много вкус.Наистина едно прекрастно за релакс място/е стига човек да може да си го позволи де ;) /
Изображение
Изображение
Разходка в комплекса....
Изображение
Изображение
Изображение
Виновничката ,за да сме в хотела.... :frend::
Изображение
Изображение
Хотела предлага и фитнес към цената на нощувката.....
Изображение
Изображение
И така...изкарахме един хубав ден в това прекрасно място,но дойде време да продължим маршрута си.По план трябваше да си направим някъде лагер с палатките на плажа и да се радваме на морето и пясъка още два дни,но....времето трайно се развали.Освен силния вятър дъжда не спираше да вали.Свързахме се с Пач в Бургас,но и той потвърди че там също вали.Лошото време беше обхванало цялото черноморие,и неприятното беше че прогнозите бяха за оправяне,но след няколко дни.Съвета се събра на сутрешното кафе и решихме да продължим на запад,като за сметка на пропуснатите плажове да разгледаме някои забележителности,които не сме посещавали,а и за децата щеше да е интерестно и поучително.
Платихме на рецепсията/Стефан ме черпи една нощувка в хотел 5 звезди/ :frend:: ::DA
,дори оставихме 8 стотинки бакшиш 258
И така насочихме се към първа спирка.....делфинариума във Варна.
Дъжда не спираше....
Изображение
За съжаление делфинариума от тази година са му сложили цени като за над средно статистически европеец....
Кротко обяснихме че сме българи....ама ниц...
Цената:
1. Възрастен-20.00лв.
2. Дете от 2-12г. -14.00лв.
Отказахме се...това са много пари и не са поне по нашия джоб.....явно след коментари с човека на входа и на доста от българите.
Другото нещо беше, че следващо представление щеше да е след 3часа,а ние нямахме толкова време да чакаме.Влезнахме в сладкарницата отзад.....е след като си платихме вход де....1.50лв. на човек/защото през стъкло се вижда аквариум с един делфин...
Ето и няколко некачествени снимки от момента
Изображение
Изображение
Изображение
Това е...тръгваме си леко разочаровани.За съжаление зад граница ни третират като чужденци,но все повече и в родната ни страна ни третират така.....Както и да е....продължихме,като следващото набелязано място беше побитите камъни
Побитите камъни! Едно тайнствено и изпълнено с много магнетизъм и енергия място.
Изображение
Изображение
Някога местността била дъно на море,а за извайването на камъните ни разказа в една много интересна беседа екскузовода.Интереснен факт е, че някои от тях достигат до 100м. на дълбочина... :PO""
Изображение
Изображение
Изображение
Стефан поема енергия.....
Изображение
Поглед отгоре.....
Изображение
Изображение
Някои си намериха удобни легла...и полегнаха да отпочинат.... 050
Изображение
Гледката е грандиозна и респектираща!!!
Изображение
Изображение
Изображение
Все пак макар и неохотно,трябваше да продължаваме по маршрута.Следващщата дестинация беше гр. Провадия-крепостта Овеч.
По пътя спряхме за малко да се снимаме с колега от офроуд средите.... ;)
Изображение
Със Стефко решихме да правим и нашите машини така....
Мммда.....едни такива гумета ще лепнат на Нисана....
Изображение
Продължихме и скоро достигнахме крепоста.
Крепостта Овеч.
Заемала е цялата скалиста височина над Провадия....била е непревземаема!!!
Изображение
Изображение
Изглед от горе ...
Изображение
Подхода....
Изображение
Изглед от платото към Провадия....
Изображение
Крепостта.....
Изображение
Изображение
Моста свързващ крепостта с платото Табийте....
Изображение
Изображение
Изображение
До където ви видят очите скала.....всичко е било отбранителни съоръжения.....
Изображение
Толкова за деня.Решихме да посетим наш приятел в Шумен ,който отдавна ме кани на гости и сега направо ме заплаши по телефона какво ще ми се случи ако не отседнем при него.
Така че....хайде на гости.Имаше и рожденник...изкарахме си прекрасно в семейна и приятелска обстановка!
Изображение
Изображение
На следващия ден отново на път.Заплануваното за деня беше крепостите при Плиска и Велики Преслав и разбира се Мадарския конник.
По маршрута първо беше Плиска.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Макет на двореца...
Изображение
Изображение
Музея.....
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Много е впечатляваща голямата базилика/може би защото е възстановена в по-голямата си част/
Изображение
На това място някак си пренасяш в ония времена......интересно усещане!!!
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Продължихме нататък.Следващото място беше Мадарския конник.На платото отгоре има крепост,но пътя до горе ни се стори много.Със Стефко решихме да пробваме с джиповете да достигнем до там от задната част.Всичко много добре,но изведнъж се появиха доста разклонения.Ние продължихме по най-логичното,но....за съжаление сбъркахме.Пътя беше меко казано екстремен.Вървеше покрай посеви с жито...мазен и силно разкалян чернозем.Лошото беше че на места имаше доста дълбоки коловози странично от пътя и влезнехме ли там излизане нямаше....
Изображение
Тук вече Стефан обръща и се връща обратно.....
Изображение
Горе на върха ни се откри невероятна гледка.....
Изображение
....а малко по-надясно зад ей тия скали се чуваха крясъци на орел....беше хем величествено,хем и малко страшно!
Изображение
Така или иначе се върнахме назад и решихме поне да видим Мадарския конник ,а за крепостта ще отделим време друг път!
Изображение
Мадарските скали са нещо много грандиозно.Не случайно още от дълбока древност хората са ги използвали за местообитаване,а нашите деди са ги използвали за строеж на непристъпна крепост.
Изображение
Един от входовете към крепостта....Дървена стълба е водела между процепа на скалите горе до крепостта!
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Мадарския конник!!!
Нещо уникално и единствено по рода си в Европа!!!
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Трудно се откъснахме от гледкта,но...път ни чакаше.
Следваща спирка Велики Преслав!!!
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
С това набелязаните места за посещение свършиха.Поехме към дома,но...все още ни очакваше една последна нощувка.Решихме да е покрай брега на яз. Тича.Времето клонеше към оправяне и след доста обикаляне,буксуване и други офроуд разкошотийки,най-после намерихме подходящо място за лагер.
Изображение
И тъкмо навреме,защото клънцето вече се скриваше на небосклона.....
Изображение
Разкри ни се омагьосваща гледка на неповторим залез.....
Изображение
Изображение
Апарата сам щракаше снимките...аз просто стоях безмълвно и зяпах с отворена уста..... :PO""
Изображение
Изображение
Изображение
Да...наистина един приказен завършек на деня.....без думи!!!
Хапнахме и легнахме....бяхме доста изморени от всичко видяно и от многото емоций които насъбрахме този ден!
Рано сутрин на яз. Тича.....
Изображение
Тихо,спокойно....без помпозността на залеза от предишната вечер....
Изображение
Вярните машини бяха в доста офроуд вид.....очакващи следващите предизивакателства....
Изображение
Изображение
Тук е момента да спомена ,че трекинк обувките които си закупих малко преди експедицията,макар и в ниския ценови клас се представиха отлично.За осем дни ,кал,камъни,вода не мръднаха,нито пропуснаха вода,а с правилните дишащи чорапи не се и вмирисаха вътре.Ето и част от ежедневието им.....
Изображение
Изображение
Продължихме в посока Котел.Този невероятен град има някаква притегателна сила.
Изображение
Изображение
Ето ни отново в Котел,и макар че уж приключихме със забележителностите,не се стърпяхме и...хайде в Природонаучния музей.....вярвайте ми не съжалявахме в последствие!!!
Изображение
Там видяхме това......
Изображение
....и това....
Изображение
...и това....
Изображение
...както и още куп интресни експонати.
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Самия музей!
Изображение
Част от Котел.....
Изображение
Изображение
Двама доволни мъже,че успяха да се справят с всяка неочаквана трудност по пътя,както и всеки каприз на времето!
Изображение
От тук последва пътя към дома.
Изображение
Нямаше вече нищо по пътя ни за разглеждане,но....защо да не си спретнем едно последно барбекю,а и кафенце да си направим.....
Времето се оправи,слънцето печеше сериозно,часът беше едва 14.00ч. и....до дома не беше вече далеко.
Речено-сторено.На първата възможна отбивка,се намърдахме в гората,разпънахме масите и.....
Изображение
......разбира се....като от нищото ....пак ни заваля..... :PO""
Изображение
Стефко невярващо гледа,ама.....това е!Явно дъжда си ни преследваше през цялата експедиция и на финала отново ни напомни за себе си!
Последва прибиране и след час си бяхме в Ст. Загора.
С това експедиция 2010г. завърши!
Преживяхме много и разнообразни емоций.От екстремните офроуд преживявания,през психическото натоварване от безисходицата,до красотите които видяхме и в планината,и по морето!
Останахме очаровани от всички прекрасни исторически места които имахме възможността да посетим.Аз лично сега съм още по-горд че съм българин.
Изминахме 1100км.и то почти безаварийно.Машините и подготовката им доказаха ,че може да се разчита на тях и в много кризисни моменти!
Завърнахме се живи,здрави и една идея по-мъдри!!!
Надявам се, че с разказа си за нашите приключения,и описанието на местата които посетихме съм ви направил поне малко съпричастни към това което преживяхме ние!
Защото както не веднъж съм ви писал истинското чувство трябва да се изживее.Ние го изживяхме в продължение на осем дни.....Пожелавам ви и вие да го изживеете!!!
Поздрави!

LUBASHKI777



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 3 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: